Специалният пратеник на САЩ и координатор на Центъра за глобално ангажиране, Джеймс Рубин вчера пристигна на посещение в Северна Македония. Това е доказателство, че страната ще получи силен стимул от САЩ в борбата срещу дезинформациите.
Специалният пратеник на САЩ вчера проведе срещи с премиера на Северна Македония, Димитър Ковачевски и с министъра на отбраната Славянка Петровска, а днес ще се сретне с македонския президент Стево Пендаровски.
Тема на срещата на македонския премиер със специалният пратеник на САЩ Джеймс Рубин била ситуацията и борбата с дезинформацията, манипулирането на информациите, както и други заплахи в информационното пространство на Западните Балкани, които се организират от трети страни. Събеседниците са се фокусирали на начините, по който двете страни могат да работят заедно, за да противодействат колективно на заплахите в информационното пространство на Западните Балкани.
Македонският министър на отбраната Славянка Петровска и специалния пратеник на САЩ са обсъдили вредното въздействие на дезинформацията, особено предвид ситуацията със сигурността в региона и руската агресия срещу Украйна, както и начините, по които Министерството на отбраната развива капацитета си за справяне с дезинформацията. Джеймс Рубин е
приветствал усилията на Северна Македония за развиване на капацитет за справяне с дезинформацията и изразил готовност, Центърът за глобално ангажиране на Държавния департамент на САЩ да подкрепи страната с техническа експертиза и опит.
За медиите в Северна Македония, Джеймс Рубин заяви, че Западните Балкани са „отровени“ от дезинформация, която идва от Русия и Китай. Същевременно, той посочил Сърбия, като една от основните бази, от които идва дезинформациите в региона. Редакцията на радио „Свободна Европа“ от Северна Македония съобщава, че според Рубин, основният източник на заплахи в тази част на света са били руските дезинформации, често повтаряни чрез сръбски медийни платформи, които служат като център, който ги повтаря и публикува в Северна Македония, в Черна гора и в останалите страни от Западните Балкани.
Македонското издание на радио „Свободна Европа“ от Северна Македония също така съобщи, че специалният пратеник Джеймс Рубин изтъкнал, че и отношенията между България и Северна Македония, както и дебатът за промените в македонската конституция, които са необходими за страната да продължи с преговорния процес с ЕС, са били подложни на дезинформация.
Издвој новости на српском
Българският емигрант в САЩ Иван Илчев – един от най-видните разобличители на македонизма, заснет по време предаване на радио „Гласът на Америка“.Българските емигранти от Македония осем десетилетия води борба с македонизма
В. „Македонска трибуна“ разобличава зверствата на Титовия режим
Белград и Скопие не успяха да откажат българите от националната им идентичност
Борбата срещу македонизма не започва от днес, вчера или от две-три години. Тя датира от момента на неговото пръкване – края на 1944 година. А първите яростни противници на тази чудовищна еничарска измишльотина на Коминтерна и Титова Югославия са не българските управляващи, които няколко години са съучастници в този престъпен акт, а българите емигранти от Македония. В продължение на почти осем десетилетия те водят една упорита, последователна, твърда и безкомпромисна битка, разобличаваща този безаналогов исторически фалшификат, обслужващ единствено крайния сръбски национализъм. Тя се води от всички кътчета на планетата – Европа, Америка, Австралия. А тяхната организация МПО и вестник „Македонска трибуна” безпощадно разобличават македонизма и зверствата на Титовия режим, извършени върху българското население във Вардарска Македония
Питсбърг
Интересен е фактът, че през 1968 г., делегатите на 47-мия конгрес на МПО/Македонски патриотични организации/, провел се в Питсбърг, единодушно гласуват Приветствие до народа в поробена Македония, в което се казва: „Днес, когато сме изправени пред Траурния ден за Македония…, когато червените империалисти от Белград… се мъчат с кървав терор и подли фалшификации да изменят народностния облик на Македония чрез погазване и отричане на българското име…, чрез нашия свободен конгрес, заедно с вас, ние изразяваме нашата погнуса от раболепните Титови аргати в Скопие, които се мъчат да фалшифицират историята, в чиито страници са рекордирани (записани, б. а.) славните борби на македонските българи. Заедно с вас, ние изказваме нашата погнуса и от сърбоманските професори в Скопския университет, които измислиха така наречения „македонски език“. Ние посочваме пред културния свят това нечестиво творение, като пример за флагрантно и коварно погазване на едно от свещените и неотменими човешки права“.
Сензационнен документ от 1945 г., съхраняван в Битоля, в който се дават указания за създаване на „служебен“ македонски език.
Така нареченият македонски език е функция на така наречената македонска нация. Която пък е издънка на македонизма.
Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той го готви за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.
„Тъй като българската идея, както е известно на всички – пише Новакович, – е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма.
Този съюзник аз виждам в македонизма, или в разумни граници отразяване на МАКЕДОНСКИЯ ДИАЛЕКТ и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение, отколкото с македонизма“, категоричен е балканският хитрец
Сензационнен документ от 1945 г., съхраняван в Битоля, в който се дават указания за създаване на „служебен“ македонски език.Оригиналът се съхранява в градския архив на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър председателя на ФНРМ – Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие как точно да се изпълнява правителственото постановление:Решението с № 347 от 21.V.1945
РЕШЕНИЕ
За македонска азбука
Чл.1
Македонската азбука има 31 буква. Тие се:
Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш
Италиански букви
/тук е изписана италианската азбука/
Чл.2
Овое решение влиза в сила от денот на …………………………………
Следва описание и значение на новите букви, взети от италианската азбука
Запознаването със съдържанието на този оригинален документ води до следните изводи:
Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония – бел. ред.) е издаден декрет за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила
Великият писател Мигел Сервантес казва: „ Лъжливите историци трябва да бъдат наказвани, както фалшификаторите на пари“. Всеки, който се отрича от своето Отчество, от Своята родина, той се отрича от своята съвест.
И още: „Да се отричаш от своето изконно минало, от своята историческа култура, от своя език и в крайна сметка – от своите предци, означава само едно – да извършваш мародерство със собствената си памет. Няма нищо по-мило от Отечеството и Родината.
Ако беше жив Паисий Хилендарски щеше да Ви зададе неудобния въпрос:„О, неразумни юроде! Защо се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?“
Битолският надпис от времето на цар Йоан Владислав (1015 – 1018г.) – последния цар на Първото Българско царство.
„През лето 6523 /1015г./ от сътворението на света, обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли.
Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на Българите.
Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 – ти ден и се завърши в месец (….) в края.
Този самодържец беше Българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен и който двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…),
а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 /1014г./ от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“
#СевернаМакедония, #NorthMacedonia #bitola
Битолски надпис (1015). През 2006 г. при изготвянето на туристически каталог на Битоля, Френското консулство в града, спонсориращо събитието, използва за корицата илюстрация на артефакта, което предизвиква реакцията на местните власти и спиране на каталога от печат, поради факта, че надписът съдържа думата „български“ на няколко места.
Надписът за дарението на Константин Мишайков
Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876.
Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година. Намира се на умишлено повредена мраморна плоча в гробищата на църквата „Рождество Богородично“, като споменава името на основния благодетел на църквата д-р Константин Мишайков. Надписът е ценен паметник за миналото на Битоля и Битолската българска община. Плочата е демонтирана и увредена от югославските власти.
Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност
Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден.
„Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби.
Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи.
Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика:
Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ.
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:
Велешкото българско училище, 1845.
От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес:
Печатъ: Башовското българско училище, 1845.
Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис:
Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867.
От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език:
Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи).
От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис:
Еснавъ анджийски, български.
Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис:
Болгарски еснафъ папукчии, 1870.
А ето и някои печати на български общини и читалища:
Блъгарска цръковна община в Солун.
Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969.
Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.)
Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция).
Воденска българска църковна община, 1870.
Българско читалище в Воденъ, 1870.
Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.).
Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им:
Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община.
Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.
Стево Пендаровски: Ако не бях президент, щях да се изселя от Северна Македония
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски заяви днес, че ако не е президент, би се изселил от държавата си, защото „никой не е луд да пилее живота си, когато с години трябва да се преговаря по главите /от преговорите с ЕС/, а средната заплата в страната е 400 евро“, предаде агенция „Бета“.
И още:Във връзка с пребития Християн Пендиков от Битоля, Стево Пендаровски изплю камъчето – истинската история е заплаха и не трябва да бъде допускана дори и с цената на репресии
Българи е имало и продължава да има, а срамният акт на управляващите в Северна Македония сега ще стане достояние на цяла Европа