След 9 месеца в Ирландия, българка се върна в Одеса, въпреки продължаващата война

Бесарабска българка се върна в Одеса, въпреки продължaващата война, след 9-месечен престой в Ирландия. Полина Василева напуска града два месеца след началото на военните действия през февруари миналата година. Първо за Ирландия заминава дъщеря ѝ Валерия със сина си, а през май и самата тя.

„Денят 24 февруари преобърна живота ни, започна войната и бяхме в опасност от ракетни атаки. Най-много се притеснявах за дъщеря ми и 6-годишния си внук, трябваше да напуснат страната, да отидат на безопасно място. Валерия е преподавател по английски език, владее перфектно езика и избра Ирландия като място за престой“, разказа Полина Василева за рубриката БГ Свят на БТА.

В първите дни на войната тя и съпругът ѝ остават в Одеса и помагат като доброволци. Полина плете мрежи заедно с други жени в района, близо до блока, където живее. Там се запознава с доброволци от териториалната отбрана на Одеса. Свързва ги с ръководството на Одеския лицей №3, където всеки ден, от понеделник до събота, приготвят храна за войници от териториалната отбрана и бежанци от Николаев. В самия лицей Полина е възпитател от 20 години, а също така работи с деца в неравностойно положение.

Окончателно решение да замине при дъщеря си жената взема през април. Точно в деня преди Великден Одеса е атакувана с ракети. Отломките на една тях попадат в жилищен блок, има жертви.

„Беше вече опасно да оставам в града. Съпругът ми не можа да излезе от страната, тежко ми беше да го оставям сам. Но не се знаеше какво по-натък ще последва. Това е война. Тъй като работехме онлайн в училището, това не ми пречеше да замина и да работя с децата от разстояние“, споделя тя.

В Ирландия българката пристига в началото на месец май. Там дъщеря ѝ вече е легализирала дипломата си и започва работа в местното училище в селище Клоносли, графство Лиш. В селището общо има 56 бежанци от Украйна – жени и деца. Основно са пристигнали от места, където има тежки боеве, разрушения и жертви – Мариупол, Буча, Ирпен, Донецк, Харков, Днепропетровск, Одеса. Сред бежанците от Украйна има 7 души – жени и деца, с български корени. В страната ги посрещат много добре, държавата им осигурява жилище, финансова помощ, също така има безплатни курсове по английски език.

„Валерия, освен че преподаваше в училището на ирландски деца и такива от Украйна, активно помагаше на доброволческата група в Клоносли. С помощта на местното кметство организирахме и празненства“, продължава разказа си жената.

Целта е да запознаят ирландците с културата и историята на украинската страна. Подготвят концертна програма, рецитал, а също и традиционни украински ястия.

„Тъй като бяхме 4 българки, решихме да приготвим българска баница и кравай, за да представим бесарабските българи като част от украинското общество. Местните жители бяха във възторг и учудване как различни националности в Украйна живеят в мир и съгласие“, допълва тя.

Полина е родена в бесарабското българско село Стари Троян, където живеят и гагаузи. Още от детски години тя е възпитана в духа на българските традиции и обичаи.

За Коледа българките приготвят баница с късмети за доброволките от Клоносли – Хелен и Мери, в знак на благодарност за грижите към украинските бежанци.

Решението да се върне обратно в Одеса Полина Василева взема заради работата си, която иска да запази, въпреки продължаващата война. В  началото на 2023 г. училищата в Одеса започнаха постепенно да преминават на смесена система на обучение и присъствието на преподавателите е задължително.

„Това беше основната причина – да не си изгубя работата. Разбира се, много ми тежеше раздялата със съпруга. Както казваше баба ми – камъкът си тежи на място. Много се радвам, че се прибрах вкъщи“, казва тя.