Село Валя Пержей в Тараклийския район вече има официални герб и знаме

Село Валя Пержей, което е предимно с българско население, от 14 март тази година има официални символи. При разработването на герба и флага значителен принос и помощ бяха предоставени от кмета на селото Иван Нереуца и краеведа и доктор по филология Николай Куртев, съобщи на страницата си във Фейсбук председателят на Научното дружество на българистите в Молдова и доктор на историческите науки Иван Думиника. Той и главният държавен хералдист и доктор по история Силвиу Андриеш-Табак са членове на Националната комисия по хералдика към президента на Молдова и са създателите на герба и знамето на селото.

Художниците са Мариана Шлапак (член-кореспондент на Молдовската академия на науките и председател на Националната комисия по хералдика) и Андрей Гайдашенко.

Гербът и флагът на село Валя Пержей представляват червено поле, на което е изобразена златна слива (Prunus domestica) със сини плодове, подкрепена отдясно от бик и отляво от лъв, разположени един срещу друг. От гледна точка на етимологията се смята, че оригиналното име на селото Валя Пержей (Valea/Slobozia Perjului), взето от местността и рекичката със същото име, приток на река Киргиж-Китай, произлиза от румънския антропоним „Perju“, който е името на един от миналите собственици на местността. В съвременния колективен манталитет обаче името на местността носи значение „сливова долина“, посочва Думиника.

Той подчертава още, че за отбелязването на населяващите селото две общности (молдовска и българска) в герба са избрани две символични животни – бикът за молдовците и лъвът за българите. „И двете са изобразени един срещу друг и са представени в злато. Друг елемент, обединяващ символите, е червеното поле на щита. Този цвят беше избран, тъй като се среща както в молдовския, така и в българския флаг като единствения общ цвят. Златната корона, която украсява щита в съответствие с националните хералдически норми символизира статуса на населеното място като село“, обяснява историкът.

В село Валя Пержей живеят близо 5000 души, от които почти 80 процента са българи.

Селото е основано през 1816 г. и е заселено от различни етнографски области на съвременна България през различните години. Това се потвърждава от присъстващите там различни диалекти и видове народно облекло.