Тарикатските номера от селските вечеринки и събори все още са в оборот, но вече никой не ги взема насериозно. Простолюдието много-много не се впечатлява от снимките с високопоставени лица направени с евтини мобилни телефони на официални или случайни срещи и злоупотребени същият ден в социалните мрежи.
Посланието е, вижте ме с кого съм се снимал, голема работа съм!
Та тия снимки, придружени със силни селски провиквания на съборите, хоро с боси нозе по ливадите, „безплатна“ бира, избледнели потни фланелки, небръснати лица, дръстене на рошавата прическа пред камерите и потните цигански оркестри с тъпаните и тутурутките, очертават културната среда в която вирее постокомунистическият ни политически живот.
Поръчковите журналист(к)и с македонски акцент от РТС лъскат имиджа на „лицето на българите в Сърбия“ със същото старание с което македонските „историчари“ лъскат античната македонска история и плюят срещу Споразумението за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония.
Това очевидно не е достатъчно за имиджа на „българина от старо време“ и затова той се опитва да пренасочи вниманието на скотски обеднелите граждани (и на прокуратурата) към фейсбук профилите и снимките на двойките на улиците на Сицилия или плажовете на Ставрос!? По този начин партийните тролове вдигат цената на „платените българи“ , опитвайки се да префокусират общественото внимание от бандитите които с народни пари плащат глоби за незаконните си действия на бензиностанцията на „Гуйчак“ към „чуждите наемници“ които искат да видят как изглежда светът извън съборите на Голеш и Загранье.
Ама земята все пак се върти.
Президентът Вучич дето по времето на президентската кампания дръпна онази люта антибългарска реч на церемонията по повод отбелязването на 100 годишнината от „Топлишкото въстание“, вече обърна плочата и почна да пее за нормализацията на отношенията с Косово. И веднага заваляха храчките срещу него от страна на „патриотичната“ опозиция която се разкукудяка, че това било предателство срещу предците и Косово – „люлката на сръбската цивилизация“.
Инсталациите на Държавна сигурност под формата на кореспонденти, журналисти, депутати и други супер патриоти не слизат от екраните оплювайки всеки опит да се излезе от окопите на Първата и Втората световна война и да се направи крачка в бъдещето – натам накъдето бягат младите в стремежа да си намерят работа и по-добър живот.
В такъв дух прозвучаха и заекващите коментари на директора на Гимназията Тончев, кмета и председател на Националния съвет на БНМ Захариев и неговият заместник Стойков по повод гафовете с посрещането и неотразяването на посещението на вицепрезидентката Илияна Йотова в КИЦ „Босилеград“ и кандидатстудентските изпити в Босилеград. Все пак, свършиха и една полезна работа – разобличиха агентурните звена на Държавна сигурност у нас.
Въпреки обичайните дипломатически увъртания, за първи път от много години насам се появи надежда. София категорично си оттегли доверието от сегашните босилеградски управници. Ясно е защо. Но не е достатъчно.
За да се направи следващата крачка напред, трябва и гражданите на Босилеград категорично да си оттеглят доверието от кмета и Председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев.
Иван Николов
Издвој новости на српском
