Световната Банка потвърди растежа на икономиката на Северна Македония

Експертите от Световната банка вчера в Скопие представиха най-новият доклад за състоянието на икономиките на Западните Балкани, озаглавен като „Нарастваща несигурност“. Докладът беше представен от Марко Мантованели, директор на офиса на Световната банка в Скопие, от Саня Маджаревич – Шустер, старши икономист и от Боян Шимбов, икономист на Световната банка.

В доклада на Световната Банка се посочва, че икономическата активност на Западните Балкани намалява, тъй като инвестициите и износа продължават да отслабват в шестте страни от региона. Икономическия ръст за целия регион на Западните Балкани за 2019 г. се прогнозира на 3,2%, което е по-малко в сравнение с 2018 г., когато растежът е бил 3,8%.

Прогнозите са, че икономическият растеж в Сърбия през 2019 ще бъде 3,3%, в Косово ще бъде 4%, в Босна и Херцеговина – 3,1%, в Черна гора – 3%, а в Албания – 2,9%.

Растежът в Северна Македония през 2019 г. се засилва и се очаква да достигне 3,1% до края на годината, воден от нарастващитете инвестиции и потреблението. Икономистите от Световната Банка посочват, че безработицата в страната спадна до исторически най-ниско ниво от 17,2%, а натискът върху заплатите продължава, което може да повлияе на конкурентоспособността на икономиката, тъй като разходите за труда  нарастват.

Директорът на Световната банка за Северна Македония, Марко Мантованели заяви, че увеличението на минималната работна заплата с помош на закона, както прави македонското правителство, не е лош ход, но трябва да се прави на мъдър начин, тъй като в противен случай ще се намали конкурентоспособността на компаниите.

Експертите на Световната банка повториха твърденията си, които те представят в продължение на няколко години, че над 500.000 души са изселени от Северна Македония в чужбина, което представлява около 25% от общото население на страната.

В доклада перспективите за македонската икономика са умерено позитивни, като средният годишен растеж в следващите години се очаква да бъде около 3,2%. Публичният дълг и фискалния дефицит са се увеличили през 2019 г., тъй като текущите разходи се увеличиха поради нарастващите заплати, пенсии и субсидии на фона на умерен растеж на приходите.

Доклада на Световната Банка посочва, че продължаването на курса на структурните реформи, които възвръщат конкурентоспособността, подобряват управлението и ефективността на публичния сектор, ще помогнат за ускоряване на процеса на сближаване на доходите, с тези които имат страните членки на ЕС.