Робство и свобода

„и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32)

Страхът от истината е голям грях към самия себе си. Страхът от свободата обаче е още по-голям, защото при него ние съзнателно се отказваме една от най-висшите човешки ценности. Свободата е страшна за някои хора, защото носи след себе си отговорност. И затова можем да кажем, че истински свободен човек може да бъде само силният човек, защото е готов да носи тази отговорност. Готовността да използват тази сила на Духа отличава хората, които са активни в борбата за спасение на душата от тези, за които това е архаично и егоистично себедоказване. Свободата е също и кураж да изкажеш ясна оценка на глас за хората и за нещата, които се случват около теб. Колко трудно, но славно е днес, в дните на сребролюбство и вулгарен материализъм, да избереш свободата и Духа? Защото: „Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?” (Матей 23:17)

Кой в крайна сметка е свободен, и кой е роб? Роб ли е оня, който няма много богатство, но има свободна мисъл и силна вяра? Не робува ли на суетата си, която винаги погубва, точно другия, който трупа само имане и в името на „успеха” е готов да се прегърне с дявола дори? Неговите пари и обществено положение правят ли го свободен? А какво робско има в оня, който е прозрял истината, че „…голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга” (Еклесиаст 1:18).

Всички ние получаваме като дар своя земен живот с мисията да го извървим като един път. Път, по който вървим и всеки ден издържаме своите малки изпити. Кога го осъзнаваме, кога – не, но обратното броене тече от мига на нашето рождение. Никой не знае колко остава до финалния му изпит. И тогава, на този изпит, идва големият отговор на въпроса кой е роб и кой-свободен. Кой е господар и кой-слуга. Кой е богат и кой-сиромах. Там няма продажни медии, послушни тайни служби, уредени обществени поръчки и пишман-дипломация с дявола. Там не се задават удобни въпроси, а се дължат неудобни отговори.

И нека докато си носим земния кръст, в ушите ни да ехти не звънът на сребърниците, а повикът към спасението на душата: „Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.” (Матей 5:13)

В началото на Страстната седмица пожелавам на всички християни смирено да дочакаме Христовото Възкресение и да го отбележим с искрена веселба заради чудната победа на живота над смъртта, в името на тържеството на Духа над материята и на вярата над материализма. И да не забравяме и земния си път, в който трябва да следваме правдата, но и да изобличаваме гласно ония, които ни ръководят, а странят умишлено от него. От несвободност…