Резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, продукт на учени от БАН, бяха представени в Кюстендил

Книги, издадени по проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерство на науката и образованието, бяха представени в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил.

Участие в представянето взеха взеха доц. д-р Александър Гребенаров, ръководител на проекта, доц. д-р Слави Славов, доц. д-р Ваня Стоянова и доц. д-р Ангел Джонев – учени от Института за исторически изследвания при Българска академия на науките.

„Рядко се случва такъв обемист краен резултат от изследване“, каза доц. д-р Гребенаров. Той посочи, че изследването е започнало преди пет години, а продукцията е излязла през миналата седмица. „Книгите не са само за специалисти, а са предназначени за широка публика, която се нуждае от такива четива. Иска ми се тези томове да достигнат и до държавните институции, защото е хубаво най-сетне нашата държава да формира една стратегическа линия и стратегия за това как да запазим духа на българите отвъд граница – какъв е кодът за тяхното оцеляване. Това трябва да бъде задача номер едно за нашите държавници“, каза доц. д-р Гребенаров.

Включените в проекта изследвания разглеждат събития и процеси от миналото и настоящето на българите, населяващи четири държави – Република Албания, Република Косово, Република Северна Македония и Република Сърбия, разположени в част от територията, добила геополитическа популярност в съвремието като „Западни Балкани“. Той показва, че чрез средствата и методите на науката може да се разкрият немалка част от проблемите на българите в Западните Балкани, включително и тяхното дискриминиране и игнориране чрез невярно интерпретиране на изворите за българския произход на предците им. „В три века се опитахме да влезем в душата и психиката на българите, изследвайки различни дялове на паметта на българската общност, като в основата са историческите документи“, обясниха участниците в представянето на книгата.

„Проектът като цяло цели да представи и изследва границите на българското, не държавните граници, а тези на идентичността – език, култура, църква, училище, традиции, облекло, да ги представи в развитие – в техните върхови моменти, но и в такива на заглъхване и утихване. Той не дава само патетични внушения, но задава и въпроси за това каква ще бъде съдбата на националната памет на тези български общности, може ли да се съхрани, кои са били фактори за нейното развитие и съхранение назад във времето, но и към настоящия момент“, каза доц. д-р Ваня Стоянова.

Доц. д-р  Слави Славов представи монографията „Българското свещеничество в Македония (1904–1912)“, посветена на един неизследван досега проблем в българската историография. Тя е и най-обемната от всичките четири издания и е във формат от 880 страници. Представен беше и албумът „Българите в Западните Балкани през XIX–XXI век“, съдържащ  илюстрации от богатото културно-историческо наследство на българите в Албания, Сърбия, Република Северна Македония и Косово, свързани с тяхната история, език, бит и култура. Представените материали в него са от областта на историята, езика, етнодемографията, културата и традициите на българите в региона, някои, от които са важни свидетелства за съхраняването и поддържането на националната идентичност и памет.

Представени бяха и двата тома на сборника „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Едното документалното издание обхваща периода от учредяването на Българската екзархия до края на XIX в. (1870 – 1900 г.). В него присъстват разнообразни по произход и вид документи: официални актове на Османската империя, протоколи от международни конференции, договори, дипломатически рапорти, геополитически анализи, статистики и регионални описания, програмни документи на революционни организации, кореспонденция между институции и дейци. Документите са от български и от чужди източници. Те се отнасят до църковното, просветното и националноосвободителното движение на македонските българи, езиковото и етническото присъствие на българското население в Косово, Поморавието, Понишавието и в преходни зони в крайния югозапад – към областите с албанско население. Второто издание е сборник с доклади от научна конференция и национална кръгла маса, посветени на темата.

Тази вечер в Синята зала на читалище „Братство 1869“ книгите ще бъдат представени и пред обществеността в Кюстендил, като ще бъдат дискутирани и актуалните проблеми на българските общности зад граница.