Ситуацията с таврийските българи, които са под руска окупация в Украйна е сложна. Това заяви директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова по време на пресконференция. Тя уточни, че става дума за общини в Запорожка област.
„Български неделни училища там са закрити. Забранено е да се преподава български език в тези области. Въпреки това ние имаме контакт с тях и готовност във всеки един момент, когато това е възможно, да подновим работа с тях. Мнозина са бенефициенти по програми за финансиране на училища, като в момента, когато това е възможно, дейностите ще бъдат възстановени“, заяви Манджукова.
Българските неделни училища в свободните части на Украйна работят. Български език се преподава, защото училищата от системата на образованието на Украйна функционират. Във всяко населено място могат да преценят дали да работят присъствено или дистанционно, стана ясно още от думите ѝ.
Тя отбеляза, че се налага в Агенцията да бъдат внимателни в инициативите и това, което правят по отношение на работата с българите в Украйна.
„По-важно е нашите сънародници в Украйна да усещат загрижеността ни и да знаят, че ние правим нещо за тях. Поддържаме контакт с всички български общности и организации. Наясно сме с това от какво те имат нужда и намираме начин да им помогнем, но не смятаме за необходимо да го афишираме“, подчерта директорът.
В две насоки са предизвикателствата, пред които е изправена институцията, отчете Манджукова по време на пресконференцията по повод „30 години Агенцията за българите в чужбина“. На първо място това е възстановяването и развитието на комуникацията от страна на Агенцията с българските общности зад граница. На второ място – предоставянето на административната услуга удостоверяване на българския произход на лицата, които притежават такъв.
Манджукова припомни, че поради проблемите, пред които е била изправена Агенцията през 2018 г., много от българските общности зад граница са се опасявали да общуват с екипа ѝ. „Това доведе до ситуация, в която новосъздаващите се общности зад граница да не знаят за дейността ѝ.“
През тази година ведомството е започнало да възстановява своите контакти с българи в чужбина. „Започнахме отново да ги проучваме, защото българските общности се развиват и променят, при това във всяка отделна държава по свои правила и по различен начин“, обясни тя и допълни: „От една страна говорим за проучване на техните проблеми, специфики, проблеми, нужди и преценяваме с кои от институциите в България какви инициативи трябва да поемем, за да могат проблемите да бъдат решени, в полза на България, разбира се, и на общностите. Както ние имаме нужда от българите по света, така и те имат нужда от нас.“
Манджукова отчете, че заедно с екипа си е установила контакт с много младежи и студенти, които учат в някои европейски страни.
Директорът обобщи инициативите, в които ИАБЧ се включва или организира. Тя акцентира върху отличието от 2009 г. – „Българка на годината“ на Злата Мъгленска. „Идеята беше да се връчва не просто за постижения, а за това, когато една жена жертва нещо.“ Пандемията от КОВИД обаче прекъсва традицията по връчване на отличието. „Обявили сме го тази година отново и много разчитаме да имаме номинации от различни страни“, обяви изпълнителният директор.
Манджукова отбеляза, че има административни препятствия пред изпълнението на дейността на ведомството във връзка с услугата за удостоверяване на български произход.
„Има редица подводни камъни, свързани с несъответствие на законодателството. Разминаване на текстове в различни закони, което ни пречи да извършваме тази дейност, така че да бъде законосъобразно от страна на България и потребителите да бъдат доволни“, посочи още тя.
/ЮХ/
Източник: bta.bg