След масовите убийства в началото на май в които бяха разстреляни 20 ученици и младежи и 20 бяха ранени, сръбското просветно министерство в началото на новата учебна година пусна нов избираем предмет в училищата – „Благодетели и ценности като житейски ориентир“.
По този предмет, учители и преподаватели ще преподават на учениците за ценности каквито са семейство, здраве, образование, мир, трудолюбие, екологични предизвикателства на планетата, честност, отговорност, истинолюбие, справедливост. Ще учат учениците на социални умения каквито са критично расъждаване, доброволчески труд, самоконтрол, солидарност, грижа за себе си и другите, решаване на конфликти, добродетелство и пр.
Просветната министерка подчерта, че истинските човешки ценности трябва да станат част от личността на учениците и преподавателите.
Дотук добре.
Само че всички удобно пропуснаха да отбележат, че учениците и преподавателите са неделима част от обществото с всичките му недостатъци и кусури, и второ, учениците никак не са глупави и много добре виждат кои „благодетели и ценности“ са печеливши в реалния живот.
Учителите и преподавателите могат да си говорят каквото си искат, но от къщи до училището учениците всеки ден срещат нещо коренно различно – омраза, военна пропаганда, героизиране на военнопрестъпници, насилие, лицемерие, лъжа, простащина.
С други думи, учениците не винаги слушат какво им се говори, но много добре виждат какво наистина се прави.
И така, докато просветното министерство формално говори за правата на човека и правата на малцинствата, обучението на майчин език куца вече три десетилетия. Докато кмета и председателя на Националния съвет напоследък агитират родители и деца да се запишат в тнр. „български паралелки“, превеждането на учебниците от сръбски на български език продължава почти две десетилетия. И то благодарение на едни други „добродетели и ценности“. По същото време, родители и деца всекидневно са подложени на систематична антибългарска пропаганда в която всичко българско и родно се сатанизира до такава степен, че просто ги побиват студени тръпки публично да се декларират като българи. Въпреки че е цивилизационно постижение, обучението на майчин език, с изключение на сръбския, у нас нито е ценност, нито е добродетел.
Не им е по-лесно и на сръбските деца. Докато учители и преподаватели им говорят за екология и необходимостта от опазването на планетата, Правителството хиляда пъти намали таксите за замърсяване на околната среда, с обяснението, че заради високите екологични такси чуждите инвеститори понасяли „огромни икономически щети“!? Очевидно здравата околна среда не е никаква ценност, пред икономическите интереси на собствениците на чуждите компании дошли на безценица да експлоатират природните ни богатства. Здравето на хора, животни и растения, чистата питейна вода, почвата и въздуха също не е никаква ценност.
Също така, учителите и преподавателите могат денонощно да изнасят лекции за опасността от наркотиците, но когато учениците вечерно време се приберат в къщи и чуят по новините, че двамата полицаи които откриха най-голямата плантация на марихуана на Балканите са уволнени – лекциите за борбата срещу наркотиците стават за смях.
За по-убедително, когато Президентът Вучич и Министърът на полицията Гашич излязоха по телевизията и започнаха да защитават собственика на плантацията на марихуаната, учениците окончателно разбраха, че истинските ценности не са честността, трудолюбието, справедливостта и истината. Много по-печеливши ценности са лъжата, корупцията, партийната принадлежност, престъпността и несправедливостта.
И никой не може да ги разубеди, че не е така.
Просто защото най-успешните, най-богатите, най-силните, не са ония които споделят най-високите човешки ценности и добродетели. Напротив, на върха са ония които отдавна са си плюли на честа, закона, истината, морала и съвестта. Как да убедиш детето, че ученолюбието и знанието е път към успеха в живота, когато то на всяка стъпка вижда, че крадците, престъпниците, фалшивите доктори на науките, мошениците, нарко-дилърите, лъжливите патриоти и всички други които поругават ценностите и добродетелите живеят много по-богат и разкошен живот.
Младите много добре виждат, че обществото е устроено по мярката на най-лошите и най-безскрупулните – ония които са готови на всичко, за да се докопат до богатство и сила и че знанието, образованието, компетентноста и професионализма на практика нищо не струват.
Есествено, има и такива които последователно отстояват справедливостта, отговорността, трудолюбието, толерантността и критичното мислене. Само че те, за съжаление, са стигматизирани като предатели, вътрешни и външни врагове.
Така че нека учителите и преподавателите да възпитават децата на върховните човешки ценности и добродетели, но нека да не забравят да ги предупредят какво ги чака ако буквално усвоят новият училищен предмет „Благодетели и ценности като житейски ориентир“. Чакат ги презрение, стълкновения в семейството, в колектива, в обществото, всекидневни закани, обиди и унижения и накрая – билет в една посока.
Единствения правилен ориентир по който се управляват младите поколения.
Иван Николов
Издвој новости на српском
