България се показва от дълги години като мащеха за своите чеда, останали в земите на дедите си, които по исторически обстоятелства сега са извън пределите на Родината. Гневен съм! Нещо повече – бесен съм от жестокия побой над секретаря на Българския клуб в Охрид тази нощ! Сега знайни и незнайни оплаквачки с високи държавни заплати ще кършат пръсти и ще ни говорят глупости. Обаче истината е съвсем друга. Слепи сте, господа управляващи! От много десетилетия насам. За всичко, което се случва срещу българите и в Западните покрайнини, и в Република Северна Македония и на много други места.
За да не попита някой – тоя пък какво е направил по въпроса, та толкова се е развълнувал, ще си кажа предварително. От повече от 15 години активно работя с българи и от Западните покрайнини, и от РС Македония, и от Албания. Срещал съм се с български министър-председатели, министри, кметове и представители на какви ли не институции, за да поставям този въпрос пред тях. Извинете за нескромността, но практически моя милост и Александър Димитров от сдружение ГЛАС организирахме първото посещение на български премиер в Босилеград през 2017 г. За ужас на служби, министерства и кой ли още не. Помогна ни и Деница Сачева. Това е истината. Участвам доколкото мога в най-различни инициативи на българските общности на запад от границата ни не само защото говорим на едно наречие на българския език, ами защото и моите деди са губили живота за свободата на тия земи. Помагам за включването в различни европейски образователни проекти на наши сънародници оттам, участвам в отбелязване на исторически събития и т.н.
И именно затова имам право да го кажа – слепи сте, господа български управници от десетилетия насам! И безчувствени! Докато мачкат по всички възможни линии последните мохикани на българската идентичност по тези земи, вие си играетедребни игрички. Как пък веднъж не се научихте как защитават правата си другите малцинства в бивша Югославия – хървати, унгарци и т.н. Как пък тези наши сънародници веднъж не получиха тази подкрепа истински и докрай?
Никога, и в най-черните си мисли не съм допускал, че само за половин век комунистическа диктатура, толкова дълбоко и май необратимо ще се промени българския манталитет. И затова понеже няма кой друг да ви се извини, ще го направя аз. Прощавайте, братя българи, че сме такива! Неведнъж сте се чувствали предадени през годините, но сега е много по-болезнено защото уж сме свободна и демократична държава, уж за първи път сме от „правилната“ страна на историята.
Има обаче и нотка оптимизъм. Времето на тези несретни управляващи – привидно различни, но всъщност еднакво неадекватни, изтича. Рано или късно нормални хора ще застанат начело на България. Дано има на кого отвъд границите ни да подадат ръка…