Прошка е!

Идва Великият пост и е важно да се подготвим за него не само физически, но и духовно. Празникът, който тази година се пада на 14 март, се нарича от народа Сирни Заговезни, (при бесарабските българи Масленица) православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна. Вероятно няма хора, които не биха знаели за този ден, но не всички знаят откъде е дошъл и как е редно да се извиняваме и прощаваме.

За празника и същността му разказва протойерей, клирик в храма Свети Георгий в град Тараклия отец Александър.

Неделя Сиропустна – какъв е този ден и за какво ни напомня?

Последната неделя преди поста, православната църква почита празника Неделя Сиропустна. Този ден ни напомня за изгонването на Адам и Ева от рая, показвайки до какво могат да доведат гордостта, неподчинението и нарцисизъм. Бог би могъл да се смили над Адам и да го остави в рая, ако той беше поискал прошка за греховете си и признал своята вина. Но вместо това, Адам обвини Бог, че му е дал жена, която го е съблазнила.

Защо е важно да можем да прощаваме? От къде дойде традицията да молим за прошка на този ден?

За православните прошката е от голямо значение, защото е невъзможно да се примирим с Бог, без да простим на онези, които са ни обидили. Това е най-добрият празник, въплъщение на основната ценност, присъща на православната религия: способността да се прощават обиди и да не се носи гняв на никого. Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя се началото на най-продължителния пост през годината.

Традицията да искаме прошка на този ден дойде при нас от древни египетските монаси. Те прекарваха целия период на Великия пост уединени в пустинята за молитвено дело. За съжаление, не всички се връщаха от усамотението, затова монасите, преди да заминат за пустинята, искаха прошка един от друг. Тази традиция се съхрани и в нашата църква.

В съвременния свят, за съжаление, извиненията в неделята на Прошка се превърнаха само в традиция. Повечето се извиняват само защото е прието, а не защото наистина осъзнават вината си. Това определено е лицемерие.

За какво е нужна Прощаващата неделя?

На този празник се отива на църква за изповед и се иска прошка пред всички роднини, приятели и познати, които са били обидени, волно или неволно. Това трябва да се направи по такъв начин, че да ви бъде простено от сърце. Ако обидата лежи в сърцето ви и разбирате, че сте постъпили зле по отношение на друг човек, невъзможно е да живеете спокойно. Можете да я изхвърлите от главата си, да изтласкате чувството си за вина в най-отдалечения ъгъл на душата си, но тя не отива никъде. Всички ние сме грешници и често обиждаме другите хора, понякога без да го забелязваме. Не всеки може да признае вината си и да се извини искрено. За това е Прощаващата неделя. Традицията на Прощаващата неделя е особено полезна за съвременните хора. В ежедневието ние рядко забелязваме, че нараняваме съседа си. Молейки за прошка, ние се освобождаваме от чувството за вина и сваляме тежък камък от душата си. Много е важно да отворите душата си за някой, който искрено иска да ви се извини.

Кой има нужда да моли за прошка?

Всеки човек има нужда от прошка. Защото понякога волно или неволно ние оскърбяваме нашия брат. Свещеното писание казва: – когато попитали Христос, колко пъти трябва да се прощават прегрешенията на ближния (във Вехтия Завет беше 7 пъти), той отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем. Ако един човек отпусне до вечерта всичките си обиди, тогава душа му е умиротворена. Но ако държи злоба в себе си, тя постепенно нараства и го изяжда от вътре. Безпокойство, депресия, неврози и други подобни болести са следствие на греха, на злите деяния.

Как трябва да посрещаме Великден и се държим по време на днешната пандемия?

Всеки един християнин, от всяка една ситуация трябва да извлича духовна полза за себе си. Един духовен човек вижда благия промисъл дори и в пандемията. Последните години човечеството живее прибързан живот, все бърза за някъде – да печели пари, да направи кариера, да бъде пръв на всяка цена. Сега ние се спряхме на едно място, имаме възможност да обърнем повече внимание на своите деца, да ги възпитаваме. Много от децата в Молдова бяха оставени на грижите на бабите и дядовци, които не могат да ги отмъкнат от компютрите, телефоните. Децата ни стават зависими от това, защото няма кой да им обърне подобаващо внимание. В самоизолацията човекът има повече време да се замисли и върху духовното си развитие.

Защо ни е дадено това наказание – пандемия?

Обикновено наказанието се дава за някакво лошо деяние, и тук трябва да търсим с какво сме прегрешили против Бога. Днешното време наистина е тежко, ние виждаме как нишите близки внезапно оставят този временен свят, заминават за вечността. Трябва да се замислим, а готови ли сме ние във всеки момент да се разделим с нашия живот, да застанем пред Бог и да кажем: – Господи аз изпълних твоите заповеди. Точно това е много важно, защото човекът напоследък е в суета покрай временното, а за вечността не се замисля.

Поздравления от отец Александър за празника Неделя Сиропустна

Поздравявам всички хора с този празник, пожелавам да успеят да разберат пред кого са виновни, защото понякога човекът не иска да признава, че е обидел ближния си. От прошка никой няма да пострада, освен човека, който не я поиска. Светото писание говори, че всеки човек ще отговаря сам за своите дела. Аз искам ние да осъзнаем, че не сме съвършени и имаме нужда от покаяние и примирение с нашите близки. Започвайки тазгодишен Велик пост трябва да стъпнем в него достойно. А самият пост, преди всичко трябва да носи духовно изцеление, само тогава той ще е спасителен.

Нека този пост да бъде спасителен за всички нас!