Природата започна да се събужда и да ни напомня, че тя винаги знае за какво кога му идва времето. Докато ние във времето спираме, уморени от изтощителното прахосване на живота. Дойде време за пролетно почистване на душата. Уморени от сивото ежедневие в опити да го оцветим прибираме се в къщи след работа безчувствени и изтощени. Предадени на течението без желание да управляваме живота си. Душата ни иска усамотение от многото разочарования, които я скътаха в ъгловете без размисли и себепознания. Заети със собствения брътвеж в главата не се замисляме кога за последно си почистихме душите.
Изтупахме килимите, измихме прозорците , почистихме дворевете… А душите? Кога ще почистим душите си?
Лесното под формата на опит за съхранение май няма да успее да определи начина. Има ли изобщо начин по който да действаме? Усещам как пролетната умора завладява решението измъквайки се встрани. В опит да ме разсее да отменим почистването. Като ми дава знак, че всичко се променя. Идва нов сезон и носи ухание на промяна. Събуждането винаги е давало начало на енергията определяща силата сутрин. Да започнем деня с радост и жизненост. Да дарим мир и спокойствие на душите си. Да ги зарадваме с непринуденост.
.
Всичко има смисъл ако ние самите определим възможностите на действията си. Ако се захванем с почистването така всеотдайно, че да направим толкова много място за да може хубавото да се настани. Трудно става, но пък толкова е полезно, че оправдава усилията.
Всеки има подход от преразглеждане на натрупалото се и взимане на решение от какво няма нужда. В днешно време много неща ни натежават и натъжават. Останаха много малко нещица с които да се подкрепим и да продължим. А времето никого не чака. Върви си спокойно и бавно, а така бързо. Почиствам, изхвърлям, пренареждам, подреждам, вдъхновявам, оправям и пак създавам! И след всичко осъзнавам, че само от мен зависи кой и какво в душата ми ще се запази!
Р.Д.ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
