Проведено третото обществено обсъждане за конституционните промени в Македония

В Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) днес се проведе третото от петте обществени обсъждания за четирите проектоизменения на Конституцията на Република Македония. Експертни мнения и предложения по отношение на проектоизмененията, на тричасовният дебат, дадоха академиците Таки Фити, Владо Камбовски и професор Светомир Шкарич. Също така свои изказвания имаха и други представители на академичната общност, граждански организации и граждани.

Академиците поискаха споразумението от Преспа да бъде конституционна категория и да бъде специално изменение на Конституцията.

Президента на МАНИ, Таки Фити каза, че споразумението засилва и укрепва идентитетските въпроси и с него се решава един исторически въпрос. Според него, всички предимства на това решение и този спор трябва да бъдат взети предвид, като се обърне внимание на европейските интеграции, но и на икономическите ползи. Той исказа неговите дилеми във връзка с това, как ще се наричат някои публични институции, на които трябва да се добави прилагателното „Северна“. Таки Фити, добави че в Академията няма единно мнение по тези въпроси, но прецени, че това е демократично право на всеки член на Академията.

Академик Владо Камбовски каза, че Договорът от Преспа все още не е влязъл в сила, тъй като президента на Македония, Георге Иванов отказва да потпише указа. Камбовски се спря и на няколко елементи от споразумението, споменавайки промяната на официалното име, решение, което оцени като компромис, който балансира интересите на двете държави, като същевременно не оспорва националната идентичност.

Преподавателят по конституционно право на Юридическият факултет в Скопие, професор Светомир Шкарич, предлага Договора от Преспа да стане конституционна категория. С това ще бил даден пример как проблемите между две държави могат да се решат. Според Шкарич, би било добре въпроса на наименование на гражданството да бъде предмет на конституционните промени, а македонският етникум да получи статут в съседните държави, какъвто имат другите етнически общности в Македония.

Министърът на външните работи на Македония, Никола Димитров в речта со каза, че Македония не може да промени своето географско положение, нито своята история, която е важна и в основата на нейното съществуване, но може да повлияе на бъдещето, с поемане на отговорност и с вземане на решения като Договора от Преспа и неговото прилагане.

Според Димитров, най-голямата вреда от не решаването на проблема с името с Гърция е въз Македония. Димитров подчерта, че със споразумението от Преспа и решаването на въпроса за името се решават и проблемите на идентичността, които заедно с членството в НАТО и ЕС са трите цели, които правителството желае да постигне с това споразумение.

Обществените обсъждания за конституционните промени продължават в понеделник в Щип и в Тетово. Всички мнения и предложения по отношение на проектоизмененията на конституцията ще бъдат представени на правителството, което ще изготви заключения по отношение на тях и ще ги представи на председателя на парламента, Талат Джафери. След това той ще насрочи заседание на Събранието, на което те ще бъдат разгледани от депутатите.

З.М.