Живота в малката среда се осмисля, когато идеите и работата на хората които я обитават не биват свързани само с личният просперитет и самосъхранение, но се действа и по въпроса на колективната, културна, образователна, екологична и всяка една интелектуална сфера. Сфера, която ще прави света и средата в която се живее по-осмисляща и уютно приятна за живот. И когато действието е в името на доброто всичко става определящо се благородно, става до този момент докато не се намесят тези които се считат за действащи главни лица във всяко едно начинание.
Сюжет за трагедия ли…за комедия ли???
Международният детски Великденски фестивал стана на 28 години, всички тези години в опити да гради един свят в който да цари добро и мир, свят без предразсъдъци, свят със целеустременност към най-младите да си изградят бъдещето по-добро и светло от това каквото е сега.
На най-великият Християнски празник ние разбрахме какви и колко християни сме с каква ценностна система. И какво послание изпраща това, че при един Фестивал който се провежда толкова години, общинските власти решават по същото време да има още един – Великден на тримеждието. Както вече много пъти споделих не ми е жал, че крадат идеите ни и нямат си свои, това е стила им с който минават през живота и си дават смисъл в безмислието на съществуването си. Жал ми е, че като власт нарочно и смислено показват, че всичко в този град принадлежи на тях и могат да си правят каквото си пожелаят. Разединението показва на какво са способни и каква цел преследват.
Фестивала по време на Великденските празници правеше Босилеград център на детската радост и изпращаше послание за добро, в момента имаме два Фестивали… но сами си дайте отговор какво нямаме.
Весели празници и нека следващата седмица на Исусовото страдание бъде седмица в която да осмислиме поне за миг съществуването си !!!
Радица Димитрова