Президентите на Северна Македония и България с нови изказвания за българо-македонските отношения и за спора между двете страни

Държавните глави на Северна Македония и България, Стево Пендаровски и Румен Радев, вчера в отделни телевизионни интервюта отново говореха за възможностите за решаване на спора между двете държави, който възпрепятства и европейското бъдеще на Северна Македония. Да напомним, че нерешения двустраннен спор беше причина, България през тази седмица отново да не даде зелена светлина на Северна Македония за започване на преговори за членство с ЕС.

Президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски беше гост в едно предаване на македонската национална телевизия „Телма.“ Президентът Пендаровски заяви, че работата на съвместната историческа комисия е важна за допълнение на някои теми в историята, които в продължение на много години, по време на комунистическата историография в двете държави, са били еднострано представени. Но, според него, не може да се говори само за история и чрез успеха на тази историческа комисия да се оценява дали някой заслужава да се присъедини към ЕС.

Македонския президент отново поздрави плана за нов подход към Северна Македония на новия български премиер Кирил Петков и изрази очакване възможно най-скоро, дали този или следващия месец, да се започне с конкретна реализация на този план. Да напомним, че планът на премиера Пектов предвижда формиране на съвместни групи между двете държави за теми като инфраструктура, култура, бизнес, образование, здравеопазване и т.н.

Стево Пендаровски обаче смята, че срокът от шест месеци за постигане на решение, предложен от премиера Петков, е много дълъг. Според президента Пендаровски, историческите противоречия могат да бъдат разрешени за няколко седмици, а работните групи могат да продължат да работят и след като Северна Македония започне преговори за присъединяване с ЕС.

Според Пендаровски, не само заради факта, че има декларация в Събранието на Северна Македония за т.н. македонски червени линии, но и здравият разум е подсказвал, че не трябва да се обсъждат небулозни неща, а такива са били определянето кой какъв е бил преди 150 години. Той каза, че това няма връзка с критериите, по които всички предишни кандидати са станали членове на Европейски съюз.

От друга страна, българският президент Румен Радев, вчера даде интервю за европейския интернет-портал „Euractiv“. Той каза, че България не е пречка в процеса на разширяване на Европейския съюз, а постигането на напредък в него зависи изцяло от Република Северна Македония. Румен Радев напомни, че България е първата държава, признала независимостта на Република Северна Македония през 1992 год. като винаги след това и оказвала подкрепа в трудни времена. По тази причина България безусловно подкрепила и присъединяването на Северна Македония към НАТО.

Президента Радев подчерта, че България има специални отношения с Република Северна Македония, като ние сме много повече от съседи и приятели. Хората от двете страни на границата са свързани от общата ни история и култура, а ветровете на историческите събития разделиха много семейства, добави той.

Българския държавен глава изтъкна, че България отстоява фундаменталните принципи и ценности на Европейския съюз: защита на човешките права и недискриминацията, заложени в Копенхагенските критерии за членство, както и добросъседските отношения. Той посочи, че през последните четири години говорът на омраза от страна на Северна Македония към България се е изострил, като според българския президент, не се виждала политическа воля за премахване на обидните за България квалификации в учебниците и в медиите в Северна Македония, както и за прекратяване на фалшификациите и унищожаването на българското културно-историческо наследство.

Президента Радев заяви, че дискриминационното отношение към македонските българи продължава десетилетия и това трябва да спре, а българите в Северна Македония следва да бъдат равнопоставени на другите конституционно признати „части от народи“ в страната. Пълната равнопоставеност и техните права трябва да получат гаранции в Конституцията и „институционалната архитектура“ на страната, преди да отворим вратата за преговори, призова българския президентът и добави, че това е принципен въпрос, който не подлежи на договорки.

Той изрази и неразбиране, защо е толкова трудно за Северна Македония да добави една единствена дума „Българи“ в нейната Конституция, като се има предвид, че само за шест месеца Северна Македония е приложила Преспанското споразумение с Гърция, с което тя е приела съществени промени в Конституцията си и е променила наименованието си.

Държавният глава на България изрази и готовност да свика Консултативния съвет за национална сигурност, който да отправи препоръки за активизиране на двустранните отношения със Северна Македония, в това число и за иницииране и провеждане на структуриран парламентарен диалог между двете страни.