В столична българска библиотека «Христо Ботев» се проведе презентацията на първа авторска книга на доц. д-р Надежда КАРА «Българският език в Молдова: история и съвременност».
Това е сборник на статии и научни публикации на г-жа Кара – завеждащ отдел българистика в Институт за културното наследство към Академия на науките в Република Молдова. В книгата са събрани статии, посветени на родния език на бесарабските българи в Молдова, написани в продължение на 20 години. Всички статии са групирани тематично. Книгата на Надежда Василиевна Кара съдържа 4 дяла. Още в първия дял авторка проучва диалектния език на българите в Молдова и съвременното състояние на езика, отчитайки, че към края на 80-те години на миналия век в Молдова навлиза книжовният български език и в училищата, и в кръга на интелигенцията. Г-жа Кара показва, че българският език в Молдова съдържа следа от ситуацията, в която той се развива. А именно, ние тука не съвсем говорим книжовен български език, тъй като живеем в мултикултурната среда и сме обкръжени от други народности, а и по селата още е запазена диалектната форма на езика. Третият дял е езикът на българския фолклор в Бесарабия. Доц. д-р Кара разказва за творчеството на Николай Кауфман – голям български учен, фолклорист, музиковед, успял да събере 2500 песни на бесарабските българи в 2 тома. И последният дял в книгата е посветен за образованието в училищата и ВУЗове, съвременният етап на преподаване на бълагрския език в Молдова.
Презентация на книгата на доц. д-р Надежда Кара се проведе с участие на колеги – учените от Института за културното наследство, учени-българисти, приятели и преподаватели, командировани от България за работа в Молдова. Н.В Кара е известна за нас и като съавтор на учебници и учебни помагала по български език и литература от 3-ти до 12-ти клас. Г-жа Кара дълго време е работила като преподавател – филолог в Кишиневския държавен университет и в Педагогическия държавен университет «Ион Крянга».
Надежда Кара посвещава тази книга на своите баба и дядо Мария Захаровна и Иван Петрович Дожа, които са я изгледали и са възпитавали. Тя остана без родители в 5-годишна възраст. Именно баба и дядо научиха Надежда на роден език да говори. От тях тя е разбрала за своите корени и че трябва да се занимава с български език през живота си.
Евилина Швидченко