Книгата «Цената на българщината в Таврия» (1917 – 1945) на историка, поета и общественика от Таврия (Запорожка област, Украйна) д-р Владимир Калоянов бе представена в залите на Националния етнографски музей в София.
Инициатор и организатор на събитието, посветено на българите зад граница, бяха Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Заедно със самия автор за неговия живот и дело, за дългогодишната му работа в архиви и фондохранилища, както и на място в селищата на таврийци, говориха проф. д.и.н. Иваничка Георгиева от СУ „Свети Климент Охридски“ и доц. Д-р Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви“.
„Един от рецензентите на труда проф. Светлозар Елдъров изтъкна значението на уникално по рода си изследване с оглед авторовата позиция едновременно на потомък на таврийски българи и на историк, както и във връзка с откритите от Калоянов труднодостъпни документи и материали в Петербург и Москва, в Киев, Запорожие и Одеса, в Мелитопол и Харков, в София, Добрич, Силистра, Варна„, споделя д-р Галин Георгиев, съпредседател на Дружество „Родолюбец“ и гл. ас. в Етнографския музей към БАН.
„Специален гост на вечерта бе и потомката на кримски българи Валентина Дерилова, която разказа накратко историята на своето семейство, пристигнало в България през 1943 г.“, допълни още той.
Дистанционно от Шумен се включи и доц. д-р Крисимира Колева, преподавател по български език в Мелитополския държавен педагогически университет, Украйна, която изпрати и поздравителен адрес до автора на книгата от името на Центъра по българистика към висшето учебно заведение.
Авторът Владимир Калоянов е потомък на таврийски българи, родом от с. Вайсал (Лозоватка), Приморски район на Запорожка област, Украйна. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1981 и аспирантура в Института по история на БАН. Член на Съюза на българските писатели. Издал е стихосбирките „Капки от корена“ (1991) и „Звънлив капчук“ (стихове за деца, 1994), христоматията „Българска литература“ (в съавторство с проф. С. Янев, 1994) и преведената от украински на български сбирка „Слънчевото училище“ (1997).
/Юлия Христова/
Източник: bta.bg