Журналисти и представители на бизнеса дискутираха финансирането и отразяването на национални каузи на Четиринадесетата световна среща на българските медии в Скопие. Мотото на тазгодишния форум, организиран от БТА и Асоциацията на българските медии по света, е „Памет и медии“.
Директорът на дирекция „Културни комуникации“ в БТА Георги Лозанов, който беше модератор на панела „Бизнес и национален дълг“, постави въпроса докъде е стигнал дебатът да се освобождават от рекламна тежест културни каузи.
Илона Станева, директор „Маркетинг и реклама“ в Първа инвестиционна банка, се обърна към медиите, без които, каквото и да направи бизнесът за подкрепа на инициативи в сферата на културата, образованието и спорта, то не може да достигне до хората. Тя даде пример с кампания с послания за 24 май, на която голяма част от медиите реагирали като на реклама. Станева поиска на следващата световна среща да има специален панел за социалната отговорност на медиите. С голям интерес отново ще заложим такава дискусия догодина, ангажира се генералният директор на БТА Максим Минчев.
Иво Атанасов, член на Съвета за електронни медии, посочи, че има указания на сайта на медийния регулатор за такива случаи. Когато информативно се представя събитието, това не се разглежда като реклама и няма санкции, обясни той. Атанасов добави, че ако се намери форма на скрита реклама, тогава има санкции, но досега не са налагани големи санкции.
Стояна Георгиева („Медиапул“) отбеляза, че трябва да се има предвид как такива инициативи могат да бъдат възприети като реклама или като кампания за изчистване на имиджа. Тя даде пример, че бизнесмени със скандална репутация са ктитори на църкви. Ако големите компании искат да направят нещо, могат да го направят и без да си изписват името, посочи тя.
Петър Стаматов (Чикаго, САЩ) каза, че много бизнесмени имат интерес да помагат, но не искат да помагат, да речем, на него или на Ясен Дараков, а биха участвали, ако българската държава застане зад някаква организация или участва във фонд. Според него държавата трябва да има стратегия по този въпрос.
Георги Лозанов коментира, че все повече има нужда от държавата като гарант в тези частни инициативи, че някой няма да открадне парите. По думите му трябва да се види къде държавата може да даде легитимност на някакви частни инициативи.
Владо Йончев („Офнюз“) постави въпроса как да се стимулират кабелните оператори, например в Македония, да излъчват българска телевизия.
Дългогодишният кореспондент на БНТ в Скопие Костадин Филипов обясни, че е било подписано споразумение сателитният канал на БНТ да се предоставя безплатно на местните оператори, но по думите му те се страхуват да го включат.
Александър Димитров от Сърбия представи медийната платформа „Глас пресс“, която работи за българската кауза и вече имат кореспонденти в три страни в Молдова, Украйна и в Македония. Горд съм, че нашата малка платформа има кореспондент в Битоля, Македония – Зоранчо Маринков, посочи той. Това е единственият кореспондент за българска медия, макар и регистрирана в Сърбия, добави Димитров.
Тази вечер в Българския културно-информационен център в Скопие ще бъде открита фотоизложба за Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол, организирана от Фондация „Америка за България“. Само след два месеца Пловдив ще бъде европейска столица на културата заедно с италианския град Матера, посочи Десислава Тальокова /“Америка за България“/. Това е рядък шанс, отбеляза тя.
Четиринадесетата световна среща на българските медии се осъществява с подкрепата на „Уни Хоспитал“, Първа инвестиционна банка, УНИБанка-Македония, „Софарма“ и „Минстрой“.
Източник: БТА
Издвој новости на српском
