Ние, балканските народи, непрекъснато се оплакваме от нещо. Ту са ни виновни комшиите от съседната къща, ту съседните държави, ту международното положение. Но ние никога не сме виновни за нищо. Ние зорлем сме се вкарали в удобната роля на жертва, която няма какво да направи освен да се остави на предначертаната зла участ.
Това обаче рязко се променя когато сменим средата. Когато отидем в държавите, които преди години наричахме „западни“, спазваме всички правила – спираме пред пешеходните пътеки, отваряме вратите пред дамите, не се пререждаме по опашките и сме тихи и внимателни. Винаги съм се чудил защо сънародниците ни, които живеят, учат и работят в Западна Европа, там се справят отлично с всичко. Често стават най-добрите в своите области и не им тежи да бъдат нормални членове на тамошните общества. Тук обаче не е така – като се върнат, сякаш за минута се преобразяват и стават както казват по трънския край „като отвързани кутрета“. Няма правила, няма възпитание, няма уважение.
И си отговарям само по един начин – това е заради начина, по който функционират обществата. Тук всичко може да ти се размине – там е обратното – със сигурност няма да ти се размине. По нашите географски ширини никой не вярва в нищо, не прави забележки, не съдейства на органите на реда срещу нарушителите на правилата, не участва в никакви благотворителни и общи инициативи. За хората там това е нещо нормално. Вярно е, че загрижеността на „западните“ хора е осигурена с цената на редица лоши неща, които ще им се случат, ако не ги спазват, но това е единствения начин, който трябва да бъде въведен и тук. Ако спазваш правилата – стимули, ако не ги спазваш – глоби и административни наказания. Поощряване на почтените членове на обществото и крайни мерки срещу всички, които паразитират и си мислят, че са големи тарикати и другите с нещо са им длъжни.
Трябва да се действа както е казал преди около век българският министър-председател Андрей Ляпчев „со кротце, со благо… и со малко кютек“.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
