По повод Деня на Западните покрайнини

                                                                                                                        „Тирани, всуе се морите,

не се гаси туй що не гасне…”

(Иван Вазов)

И все пак, Деня на Западните покрайнини бе отбелязан. Въпреки дружните усилия от двете страни на границата да се провали събитието. Една нарочно пласирана дезинформация https://narod.bg/2022/11/04/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%B2-narod-bg-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8/  публикувана в София предишния ден за някакви футболни агитки и ултраси които щели да правят „меле” в Босилеград, изправи на нокти гранична полиция от сръбска страна и върна обратно в България група млади ученици и студенти които бяха тръгнали да присъстват на събитието в КИЦ „Босилеград”.

Отделно друг човек бе приведен, глобен и експулсиран от Сърбия. Останалите бяха изплашени и си останаха по домовете.

В края на деня се оказа, че всичко е било фейк. Но някои жалки човекоподобни нищожества подадоха топката от българска и тя бе отиграна от сръбската страна на границата.

Никакви агитки и ултраси нямаше.

Имаше само едни любознателни момчета и момичета които дойдоха да изразят солидарност със своите сънародници и пътем да научат нещо за тяхната тежка съдба и да видят какво още е останало от тях.

Имаше само една добре организирана акция да не се отбележи най-срамният ден от сръбско-българската история когато е била прокарана държавна граница посред села, посред ниви и дворове, посред къщи, посред черкви, посред гробища и гробове. И благодарение на която един стохиляден народ бе обречен на денационализация и прогонство от родните си домове. Да не се почете паметта на стотиците невинни жертви избити на границата при опит за „нелегално„ минаване. И паметта за стотиците политически затворници българи минали през затворите и концлагерите на бивша Югославия.

Целта беше да се изтрие паметта и младите да не научат за престъплението което няма аналог в новата ни история. Напразно. Никаква пропаганда не може да изтрие паметта ни и вярата, че Ньойската граница рано или късно ще последва съдбата на Берлинската стена. И ще остане само срамът върху челата на престъпниците които ни обрекоха на гибел.

Иван Николов