Приключи двудневната среща на президента на Р България Румен Радев със сръбския му колега Александър Вучич. Изпратените послания от това посещение са обнадеждаващи не само за българското национално малцинство, но и за добросъседскитеотношения между двете държави, както и за европейската перспектива на Р Сърбия, коментира председателят на Културно-информационния център „Босилеград” Иван Николов.
Според него, по време на срещата се е говорило с нова, коренно различна европейска риторика, „която до сега можеше да се чуе само от някои малцинствени представители, посланика на Р България в Белград Н. Пр. Радко Влайков и дипоматическо-консулските представители на Р България в Ниш. Явно този, европейски начин на мислене и поведение все повече се налага на срещите на високо равнище”, каза Николов.
Той посочи видимото отсъствие на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев. След като България си оттегли доверието от него, очевидно и Сърбия е на път да си оттегли доверието или по-точно да се освободи от неговите лоши услуги, смята председателят на КИЦ.
Радев за пореден път е подчертал, че Белград може да разчита на българската подкрепа за сръбското еврочленство и е определил 2025 година като „амбициозна, но постижима цел, изискваща мобилизация за промени в редица ключови области“. „Историческото помирение, върху което е изградена единна Европа, трябва да намери своето място и на Балканите. Отстояването на европейската перспектива в региона изисква смелост, конструктивност, загърбване на езика на омразата, установяване на трайно добросъседство и зачитане на правата на националните малцинства – е казал Радев и е добавил: “Днес в отношенията между България и Сърбия позитивните процеси доминират и сме решени тази тенденция да стане необратима. Езикът на омразата и разединението на Балканите трябва да останат в миналото, а на тяхно място да дойдат помирението и сътрудничеството”, е заявил българският държавен глава и е определил изграждането на добросъседски отношения в региона като исторически шанс, който ще гарантира европейската интеграция на Балканите и ще покаже, че уроците от миналото са научени. “Очакваме нашето национално малцинство да усети силната подкрепа на сръбската държава и позитивните промени в сръбското законодателство за малцинствата да донесат реални промени в ежедневието на нашите сънародници”, е допълнил Радев.
„Езикът на омразата трябва да остане в миналото. Ако пропуснем шанса, Европа няма да внесе нашите балкански проблеми“, е заявил още Радев и е добавил, че българското малцинство скоро щяло да усети промяната.
На края на първия работен ден в Белград, за първи път в историята на българското малцинство, са били поканени 7 представители на българското малцинство на тържествената вечеря, която е била дадена в чест на президента Радев, на която са присъствали и най-високите държавни представители на Р Сърбия. Сред тях са били и председателите на Културно-информационните центрове „Цариброд“ и „Босилеград“. Този жест показва, че двете държави демонстрират друг тип отношение към българското малцинство. В изискана и приятелска атмосфера, сменявайки български и сръбски популярни песни, сръбският външен министър Ивица Дачич е изпял на българският президент Радев популярната македонска песен „Ако умрам, или загинам“.
Президентът Александър Вучич е потвърдил и готовността на сръбската страна да предприеме практически действия за развитието на трансграничния регион и да осигури финансиране на медии на роден език за българското малцинство. Сръбският държавен глава е отбелязал отличния двустранен диалог между България и Сърбия, който дава практически резултати в търговския обмен и ръста в туризма. “Тези постижения са особено важни, защото правят нашите два народа все по-близки. От огромно значение за нас е да гледаме към бъдещето, а не към миналото, да почитаме заедно своите загинали герои и да отворим нова страница в нашите отношения”, е казал още държавният глава Александър Вучич.
През първия ден на посещението си българският държавен глава е провел срещи и с министър-председателя на Сърбия Ана Бърнабич и с председателя на Народната скупщина Мая Гойкович.
Румен Радев е поднесъл венец на Паметника на незнайния на Авала в Белград.
В състава на официалната делегация на държавния глава Румен Радев в Република Сърбия участваха ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, началникът на Военномедицинска академия бриг. ген. проф. д-р Венцислав Мутафчийски и генералният директор на ДП РВД Георги Пеев, които са провели разговори със свои сръбски колеги в Белград.
На другия ден, 22 юни Президентите на България Румен Радев и на Сърбия Александър Вучич са пристигнали с хеликоптери в Цариброд. В спортния център двамата президенти са разговаряли лице в лице с представители на българското национално малцинство. В обръщението си към българите президентът Радев е казал, че въпросът за българското национално малцинство и неговата съдба е от изключителна важност за връзките между нашите две страни, а също и за европейската интеграция на Сърбия. „С президента Вучич градим отношения на откритост и честност в диалога. Тази среща е безпрецедентна. Тя показва личната ангажираност на президента на Република Сърбия и новия дух в нашите отношения”, е заявил Радев. Българският президент е подчертал, че и двамата със сръбския му колега са обезпокоени от обезлюдяването на региона – 30% през последните 15 години. Радев е споменал за напрежението, което се е появило между София и Белград в случаите като арестуването на двете паметни плочи в Босилеград, задържането на български медици в този град, случилото се в Сурдулица.
Било е обявено, че в понеделник двете плочи ще бъдат върнати от властите на представителите на българското национално малцинство и ще бъде търсено решение в съответствие с разпоредбите за поставянето им.
Двамата държавни глави са обсъдили и достъпа до медии на български език за българите в Сърбия и вчера са разгледали финансовите заявки за девет медии – в Димитровград, Босилеград, Пирот и др. Вучич ги е подписал при това с три пъти повече средства – 535 000 евро. Става думи за медийни проекти, които бяха отхвърлени по предложение на Националния съвет на българското малцинство. Ще бъде разрешено на българките, фамилните им имена да бъдат с българско окончание. Президентът Вучич е направил сравнение с руската тенисистка Мария Шарапова и е казал, че до момента не се е замислял защо тя не се казва например Мария Шарапов, а Мария Шарапова. Радев се спря и на въпроса със здравеопазването на българите в Сърбия и подчерта големите усилия и на двете страни за решаване на тези проблеми. Отбеляза също и че за първи път от 30 г. са се отпечатали учебници на български език. Но президентът ни се е обърнал към представителите на малцинството с настояването, че „Република Сърбия си има закони и те трябва да се спазват”. Той е почертал необходимостта от лоялност към законите в Сърбия. Радев подчерта, че сръбската държава осъжда езика на омразата.„Да се наричаш и чувстваш българин, тук вече не е нито срамно, нито страшно”. В заключение българският президент е призовал представителите на малцинството ни да имат единство помежду си, а не разединение.
Срещата продължи около час и на някои представители на българското малцинство не беше дадена думата да се изкажат и да поставят въпросите си.
По предложение на Ботйо Христов от Горно Тлъмино Босилеградско, относно притесненията за околната среда, президентът Вучич се е ангажирал да изпрати специали екипи, които на място да инспектират водата и въздуха по течението на Тлъминската река. Президентът е обещал и асфалтиране на седемкилометрова отсечка на пътя от село Рикачево до Горно Тлъмино.
След това двамата президенти са направили първа копка за паметник на светите братя „Кирил и Методий“ в естествената им величина, в двора на едноименната гимназия в Цариброд, който се очаква да бъде открит в началото на учебната година. Идеята за изграждането на паметника е на преподавателския съвет на Гимназията и на директорката Снежана Симеонова. Академичният хор на Студентския културен център е изпълнил и културна програма.
„Днес правим първа копка за паметник на Светите братя Кирил и Методий, творци на българската и славянската азбука но и на едно истинско приятелство“ – е казал Румен Радев.
Александър Вучич е заявил: „Днес сме тук, за да покажем какви трябва да са бъдещите отношения между България и Сърбия. Ние трябва да градим най-добри отношения с България – българите са наши братя и не трябва да правим никаква разлика, трябва да работим и да си сътрудничим по най-добрия начин, в интерес на нашите народи и държави“. Сръбският президент е призовал българите в Сърбия да пазят българския език, културата, българските имена и фамилии.
„Борете се за своя народ, обичайте народа си и българската държава, но ви моля да обичате и уважавате и държавата Сърбия“, е изтъкнал той и е добавил, че още много трябва да се направи и за Босилеград.
Бяха почетени и жертвите от сръбско-българската война на Нешков връх.
Остава да видим, дали двете държави ще изпълнят поетите ангажименти, но също така и дали Българското малцинство правилно ще прочете отправените послания от президентската среща.
ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
