ПОРЕДНА СРЕЩА НА ВИСОКО РАВНИЩЕ, ПОРЕДНО РАЗОЧАРОВАНИЕ!

През тази седмица се състоя посещение на сръбският външен министър Никола Селакович в България. По този начин новото сръбско правителство поставя високо в своите приоритети развитието на добросъседството и сътрудничеството между България и Сърбия.

За пореден път на подобни срещи не беше поканен нито един представител на българското малцинство в Сърбия, липсваха и представители на медиите на българите в Сърбия.  Дали някой не се опасяваше, че може да се задават  неудобни въпроси и да се развали впечатлението от добрата визита?

С цялото ни уважение към българските и сръбските държавни институции и личности, смятаме, че това беше поредната непродуктивна среща, която по нищо не се различаваше от досегашните.    Да припомним, че преди няколко години и президента Вучич посети София, като за посещението се разбра след като се бе състояло.

На срещата на външният Министър на Р. Сърбия, г-н Селакович  и на пресконференцията по този повод между другото бе споменато и за българското малцинство.  От това, което пуснаха българските и сръбските медии, научихме следното:

• Фразата на Георги Димитров от 27 юли 1947г. на Цариробдската гара, за българското малцинство като „мост” между двете държави отново бе пусната в обръщение, този път от министър Екатерина Захариева.
• По думите на премиера г-н Борисов, България продължава да подкрепя безрезервно членството на Сърбия в ЕС, въпреки че Сърбия реално се отдалечава от ЕС и се движи към авторитарно управление без участие на опозицията в политическия живот на страната, без свобода на медиите и без гарантирани права за малцинствата.
• Сърбия за пореден път повтори обещанието дадено през 2005-та г. от президентът Воислав Кощуница за икономическо развитие на общините в които живеят българи.
• Отново бе повторено обещанието отпреди 10 години за ново ГКПП при Петачинци.
• Президентът Румен Радев благодари на президента Вучич, че е спазил обещанията си за възстановяване на женските фамилни имена, еднократната финансова помощ за българските медии в Сърбия и уреждането на региона.

Всичко това многократно сме го чували и многократно сме възразявали.

Метафората „мост между двете държави” ни принизява до обект, през който се гази и в двете посоки и благодарение на тази роля, която кротко изпълняваме вече повече от 100 години, ние сме „сгазени” и „стъпкани” до такава степен, че сме пред изчезване.

През последните години в Сърбия се утвърждава една тоталитарна система на управление, която изцяло противоречи на европейските принципи и ценности.

Официалните представители на Българското малцинство, в случая НС на Българите в Сърбия нямат нужния капацитет и политическа воля  да се справят с реалните проблеми, пред които е изправено българското малцинство. Единственото, което правят, продължават безнаказано да компромитират и да пречат на работата на  част от сдруженията на българите в Сърбия, а в не малко случаи си позволяват  и обиди към някои дипломатически преставители на Р. България  в Р.Сърбия.  Години назад всичко това се случва и толерира от страна на властимащите в Сърбия.  Ако очакваме, че подобни проблеми ще се решат от само себе си, без да говорим за тях много сме далеч от истината. Наясно сме, че е нужно корено различно поведение и подход за решаване на подобни трудности.  Такива срещи трябва да се използват за решаване на споменатите  проблеми.

За икономическо развитие на района се говори само на дипломатическите срещи, големите междудържавни капиталовложения реално се случват,  а същевремено  не се допускат никакви инвеститори в Западните покрайнини, които да предложат работа и поминък на хората живеещи там.  Трансграничните програми между България и Сърбия  по традиция прескачат Босилеград, а бенефитите отиват в съседните общини, като Сурдулица, Враня, Лесковац и др.                     Жителите на босилеградско продължават да бъдат застрашени от замърсяването на природата, като резултат от неотговорното и елементарно експлоатиране на рудните и водни потенциали.  Доколко разбрахме за тези проблеми даже не е и говорено?

Учудваме се, кой е подвел президента Радев, че Вучич е спазил обещанието си за възстановяване на женските фамилни имена. Истината е, че бе изпратено едно двусмислено окръжно писмо до общините с българско население, с което се тълкуваше съществуващия закон, според който женските фамилни имена могли да се запишат и по българския правопис с окончание на –а. Записаните с окончание на –в, бяха посъветвани да използват административната процедура за смяна на фамилията си и на всички лични документи за собствена сметка!?

За придобилите българско гражданство и български лични документи дами, с фамилно окончание на –в, не е виновна сръбската администрация. И това е неудобен въпрос от който отговорните политици в България получават пристъпи на ярост.   Изискванията за възстановяване на българското гражданство за българите в Сърбия продължава да е неразбираемо дълга, неизвестна и максимално затруднена.

И още нещо, никъде не прочетохме и не чухме да е говорено за изясняване на процедурата за поставяне на паметната плоча за жертвите от Погромът в Босилеградско от 15-16 май 1917г.? Именно това трябва да бъде основата за членството на Сърбия в ЕС.

Може би, заради тези въпроси  не ни поканиха да проследим отблизо срещата в София?

Остава да се надяваме, че споменатите забелешки ще бъдат чути от управляващите и при следващата подобна среща ще бъдат обсъждани. Също ще  очакваме да бъдем навреме информирани и поканени за подобни междудържавни посещения, най-малко заради „моста” по който трябва да преминат отивайки едни при други! Този „мост” има нужда от спешен ремонт, нужни са инвестиции и поддръжка за да може да изпълнява пълноценно своята роля.

А. Димитров