Поетесата Наташа Константинова с нова стихосбирка

На Босилеградския творчески небосклон откроява се едно име, което е наложило своята запазена марка поетеса –  Наташа Константинова. Тя вече двадесет години се утврждава на поетичната нива с тенденция още дълго напред във времето да се доказва пред любителите на поетичното слово. (част от предговора)

Вярна на своя поетически почерк Наташа Константинова издаде четвъртата си стихосбирка. В книгата „Луната разглежда картички от бездната“ тя е събрала близо 65 свои стихотворения. Книгата е издадена с финансовата помощ на Националния съвет на българите в Сърбия и Босилеградските предприятия „Анитекс“ и „Нагард“.

Стихосбирката „Луната разглежда картички от бездната“ излезе от печат в началото на октомври. Преди нея поетеса е издала още три стихосбирки: „Тънка струя като черешова кръв червена” (2000), „Червен въпросник” (2000) и „Въстание” (2003).

„Луната разглежда картички от бездната“ е в памет на баща й.

Авторката говори за доброто, непреходната обич и променения през последните години свят. Тревожно алармира, че изчезват добродетелите у човека, а за сметка на това се увеличават измамите и пороците.

Запознайте се отблизу с писателката – Наташа Константинова, която влага себе си във всичко, което пише:

1. Разкажете ни малко повече за себе си, кога започнахте да пишете и с какво обичате да се занимавате?

Започнах да пиша след гимназията. Наивно, но смело, с кратки стихове, които говорят за живота и цветовете, които пречупват светлината, винаги с постоянство и всички носят послание. Пиша и стихове в проза, но опитвам се да напиша нещо, което се вписва в монолог. Интересувам се и от графично рисуване, бих искала също да опитам себе си в тази област.

2. Винаги ли сте искали да станете поетеса?

Винаги съм искала да създавам нещо, което ще създаде убеждението, че нещата в културата имат по-голяма стойност.

3. Има хора, които твърдят, че да си поет е несериозна професия? Какво бихте казали на тези хора?

Поезията не е маркетинг и няма материална природа, поезията е лекарство за душата, спокоен бриз като музика и живопис.

4. Кои са авторите, които Ви вдъхновяват? Как хванахте молива и започнахте да пишете?

Писателят, който ми е повлиял най-много, а все още и днес ме вдъхновя е Фьодор Михайлович Достоевски. Винаги съм искала да напиша нещо сериозно, малко с философски характер.

5. Какво беше първото, което написахте?

Първото стихотворение в моята колекция е:

Лятото мина в един ден без дъжд

оковите се разбиват от горещината на пустинята.

Хората не трябва да бъдат омаловажавани положително

трябва да им бъде позволено сами да се погребват.

6. Имате ли някакъв специален режим на писане?

Писането на поезия е съпътстващ момент от живота на твореца. Писането е интимно преживяване, както и четенето. И двете  провокират желание да бъдеш част от тази магия. Най-активно съм писала при изживяването на щастливи и тъжни мигове. Тогава се раждат стойностни поетични творби. Любовта към литературата – остава до живот.

7. Колко време Ви отне да напишете „Луната разглежда картички от бездната“?

Стиховете съдържащи се  в „Луната разглежда картички от бездната“ са стихотворенията, които написах след издаване на третата книга. Не мога да не споделя, че не бях готова за четвъртата песенна колекция дори след излизането й и все още съм убедена, че все още липсва нещо.

8. Заглавието е много интригуващо. Чия е идеята за него?

Сама си избрах заглавието, а значението му носи  много причини за размисъл. Заглавието е в черни предположения, защото посветих колекцията на баща си, който бавно напуска подсъзнанието ми.

9. Как бихте искали да бъде възприета книгата „Луната разглежда картички от бездната“?

За мен е по-съществено да съхраня чувствителността си към детайлите, към естетичното, хармоничното. Да запазя красотата в поезията си. Разпространих повечето екземпляри на минаващите хора  и много се радвах когато виждах положителна усмивка на лицата им.

10. Нещо важно, което искате да споделите за финал?

Благодаря за вниманието, което получава книгата ми чрез това интервю, поезията, е феномен, който благоприятства сближаването между хората.

11. Как читателите могат да се свържат с Вас? Какво е посланието Ви към читателите?

Всички ме познават в този град, пожелавам им всеки да намери своята книга и винаги, когато могат да четат.

Наташа предостави няколко от стихотворенията си специално за читателите на Глас пресс. Насладете им се.

За децата

Аз и моят тато

В къщичка от злато,

Месингова ни колата,

На цветчета са стъклата,

Покривът – от ябълки червени –

На щастието е това земята

09.02.2016 г.

Край! Дойде краят.

Но аз не искам очи да отворя.

Стои човек в рамката на вратата,

Боядисан в синьо

И в тишината безмълвна

Закрачи

Хей! Все едно отдавна я познава

И всичко мина през коридорите глухи

Необратимо настъпва нещо

Луната, предрешена в бяло,

И стари пожълтели ръце

На затвореното пияно.

08.03.2017 г.

ММ ГЛАСПРЕСС