Именно последният кмет организира въоръжена група и обстрелва горящия Босилеград. Настъпилият смут сред четниците дава своя ефект и те се оттеглят назад, като поемат вече по друг път. К. Печанац не споменава за престрелка с въоръжени българи, които принуждават паравоенната формация да се оттегли. „След като свършихме с градчето, върнахме се един-два километра назад и тръгнахме към Божичка река и от лявата и дясната страна на реката, запалихме близките села до основи и убивахме. Тази нощ нощувахме в село Долна Лисина, т.е. село на лявата страна на реката” – за новите подвизи си записва войводата. Не става ясно кои села са нападнати. Другите източници не потвърждават отклонение от пътя им. По-скоро махалите, разположени надалеч по между си, са възприети като отделни селища.
В „Комитски поход” отново се споменават повече подробности:
Тогава назад се повърнаха
и голяма полза придобиха –
войводата ни – сокол Коста,
така ни говореше:
„Напред сега, наши мили братя,
да палиме по ред техните села!”
От Босила до старата граница
право вървят и всички села палят.
Но когато в град Лисина бяха,
с българите тук се сражаваха.
Това беше тъкмо на смрачаване
и честта се пада на един юнак.
С един българин се сблъска,
от ръцете му пушката изтръгна.
Момчето Сава Вучинич се казваше,
а в ръцете пушка нямаше.
Тогава войводата Коста заповяда,
понеже местата са му непознати,
да се чака и да се пренощува,
а сутринта да се премине
и градчето Лисина да се запали,
затова че тогава не ни пуснаха да минем.
Кюстендилският комендант накратко описва маршрута: „От Босилеград четата взима направление през Долна за Горна Лисина; там убили двама души и опожарили част от селото”. Дивизионният началник е по-обстоятелствен: „Точно в 5 ч. сл. пл. се започнала престрелка по височините, южно от Босилеград – това е бил църнощичкият кмет със своите 11 въоръжени селяни. В четата настъпило смут и последната напуснала горящия Босилеград и се отправила за селото Долна Лисина. Тук са били запалени 2 къщи. Вечерта четата останала да нощува в центъра на с. Горна Лисина, гдето убила учителя Стоимен Божков и запалила самото село”. Краеведът допълва картината с някои събрани от него устни сведения. Той твърди, че формацията подминала Горнолисинския център и продължила по долината на Божичка река към махала Цъкланье. „Кръвнишката чета била посрещната със залпове от селяните, които живеели на двата бряга на реката. Коста Печанац и неговите четници се паникьосали и почнали да бягат кой където види” – твърди Ал. Младенов. Тогава се връщат назад в центъра на Горна Лисина, където и нощуват.
Следва продължение…
д-р Ангел Джонев
Издвој новости на српском
