Санкцията на Народното събрание е поискана още през октомври 1917 г., когато е подготвен конкретен законопроект и е съгласуван с царя. Процедурата се забавя и едва в края на януари 1918 г. той е внесен за обсъждане. Принципни забележки по съдържанието на текста не са направени от депутатите. Всички се солидаризират с нещастието на засегнатото население. Дискусията се завърта около злободневните констатации за работата на оценителните комисии.
Особено последователен в своята позиция се показва народният представител Никола Сакаров. Още на първото четене той поставя редица въпроси. Съмненията, които споделя, са за размера на обезщетението. Опасенията му са, че част от населението може да не получи полагащите си средства. Разглеждането на точката е отложено за следващо заседание на Парламента, на което да присъства ресорният министър на финансите и премиерът. То е проведено в първия ден на февруари 1918 г. и отново особена активност проявява Н. Сакаров. Поставените въпроси са ориентирани към начина на определянето на общата сума и той настоява да се отпусне още половин милион повече за цялостно обезпечаване на пострадалите. „Аз искам да зная, господа народни представители, когато нас тук ни сезират с един кредит, против който, взет сам по себе си, няма какво да кажем, защото са пострадали бедни хора и държавата трябва да им отиде на помощ, за да могат да живеят, каква е била тая администрация гражданска и военна, която се е намирала в тези места в стара България, когато българските войски са далече на юг в Македония, далеч на запад в Моравско, та да могат сръбските четници да минат през нашите граждански и военни власти, да влязат в Босилеград, що остава още – да влязат, може би, в Главната квартира в Кюстендил? Кой пази оня край? Каква власт има там?” – с притеснение запитва Сакаров. Привежда много данни за пропуски и корупция, които довеждат до печалните резултати. Поставените въпроси разширяват дискутирания проблем, като опозицията използва случая да притисне управляващите с конкретни факти.
Министърът на финансите Д. Тончев отговаря за отпуснатия кредит. Той се стреми да не излиза от конкретната проблематика. Именно от неговите думи става ясно за назначаването на две комисии, за нередностите при работата на първата, констатирани от втората и изострили общественото мнение в Босилеградско. Опозицията обаче продължава своя натиск. Включва се депутатът Андрей Ляпчев. Той дава пример с подобно обезщетяване на пострадало население в Харманлийско и Елховско през Междусъюзническата война, но чрез отпуснат заем от Българската земеделска банка. Новата практика да се предоставят пари под формата на безвъзмездна помощ, се възприема от него, но не и раздаването им преди санкцията на Парламента. Финансовият министър защитава спешността с настъпващия зимен сезон.
Народният представител от кюстендилската колегия земеделецът Александър Ботев отново подхваща въпроса за причините, довели до проникването на сръбската чета. Заедно със слабостите на администрацията той изтъква сред мотивите отмъщението на сърбите за българските действия, предприети в Поморавието. По конкретната тема за обезщетението освен съгласието си депутатът поставя искане за подвеждането на първата комисия под съдебна отговорност. Нещо, което не се е случило въпреки констатираните нередности. Като поставя под съмнение и дейността на втората, той иска от името на земеделските представители създаването на трета комисия. Тя да обиколи отново селата, но под надзора на избраниците от Кюстендилската колегия.
В противоборството се включва Христо Георгиев. Той категорично защитава заключенията на първата комисия, като не отхвърля напълно „допуснати тук-там грешки”. В подкрепа на тезата си привежда специално писмо от местното население, което също се изказва за по-високите обезщетения. Христо Янков подкрепя определената сума от Правителството, с което се солидаризира и Георги Занков. Последният обаче иска да получи отговор за причините, довели до събитията в Босилеградско. Оневиняването на началника на Моравската област ген. В. Кутинчев не възприема като окончателно решение за откриването на виновните. Според депутата те се намират в Главната квартира в Кюстендил. В напрегната обстановка проектозаконът е подложен на гласуване и приет с мнозинство.
На първото четене дискусията преминава без предложения за изменение по конкретните текстове. Поправки не са направени в съответната финансова комисия и след едно забавяне от близо месец и половина е внесено отново в пленарната зала. Този път и при второ, и трето четене дискусия въобще не е проведена. Без всякакви изменения правителственият проект е приет за закон на 15 март 1918 г.
Последващите процедури го привеждат в изпълнение. Десет месеца след мародерството в Босилеградско отпуснатите безвъзмездни парични обезщетения са окончателно официализирани. Цялата сума е 1 мил. лв. и се раздава авансово още предходната година от специална комисия. Кредитът е осигурен от редовния бюджет на държавата за 1917 г. Узаконено е едно вече отдавна изпълнено деяние. Доколко пострадалото население е удовлетворено, източниците дават пестеливи сведения. Разкритията за надписване на щетите показват познати за хората практики. Опитите за злоупотреби обаче своевременно са парирани. Въпреки отправените критики администрацията успява да ограничи завишаването на загубите. Едва ли подобни нарушения биха се констатирали, ако парите се отпускат под формата на заем. Правителството въвежда нова практика за даване на безвъзмездна помощ. Тя има своето положително значение за пострадалите от Босилеградско.
След година началникът на Планинската дивизия ген. Петров в рапорта си споменава значително по-големи материални щети. Той ги определя в рамките на около 2,5 мил. лв., но „по оценка през нормални времена”. В тях влизат и загубите, претърпени от унищожаването на държавното и общинското имущество. Неясна остава окончателната сума на понесените материални щети. Те все пак са възстановими. Непоправимите резултати се измерват с погубените човешки животи. Жертва на терора са предимно мъже от всякаква възраст, разбираемо, по-старите и трудноподвижните са повече. Същият дивизионен началник дава и окончателната цифра – 32 заклани и 2 деца изгорени. Заедно със случайно убитата ученичка тъжният сбор показва 35 души. Той се доближава до резултата от сръбското проникване в Кюстендилското Краище през лятото на 1913 г. Тогава с живота си се прощават над 40 души. Сигурно и в този случай са отмъщавали за някои български престъпления.
Следва продължение…
д-р Ангел Джонев
Издвој новости на српском
