Договор за побратимяване между първата българска столица Плиска (България) и село Малая Перещепина (Украйна) беше подписан през тази седмица при гроба на кан Кубрат. Могилата на владетеля на Стара Велика България кан Кубрат се намира в Малая Перещепина, Новосанжарски район, Полтавска област. Кметовете на тези исторически за българската история места Тонка Начева (Плиска) и Анатолий Троян (Малая Перещепина) сключиха договора за сътрудничество направо пред паметника на кан Кубрат (където бе намерено съкровището на Кубрат). С подпис и печат кметовете завериха добрите намерения да си гостуват, да си помагат, да си общуват
Официален гост на събитието бе посланикът на България в Украйна Красимир Минчев. „Гробът на хан Кубрат в Малая Перещепина в Украйна трябва да се превърне в свято и обединително място за всички българи по света. За мен е чест да присъствам на това събитие. Надявам се честването да стане общодържавно дело, част от историята на този край, гордост и за българи, и за украинци. И нека не забравяме ние, българите, неговия завет: “Съединението прави силата“, заяви посланик Минчев.
Перешчепинското съкровище
То е най-значимото българско съкровище и едно от двете (наред с Нагисентмиклошкото) извън съвременното българското землище. Значението му се определя от факта, че в съкровището е дешифриран мечът на Кубрат с дължина 94 см. Изработен е в Източната Римска империя, и е подарък от император Ираклий на зет му от 30-те години на 7 век.
Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач, което информира родителите си, че е открило злато в степта. Мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула из украинското село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла, и на 13 километра от Полтава. Незабавно селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви и набързо всеки дом в селото се сдобил с поне по 1 ценен предмет.
Селският учител Виктор Парихин запазил самообладание на духа и незабавно информирал властите (градския съвет) и уредниците в градския музей за откритото съкровище и за разпиляването му по селските къщи. От Полтавския музей незабавно сигнализирали археологическата комисия в столицата Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полиция изпращат археолога Зарецкий, който е полтавчанин и работи за Ермитажа да събере разпиляното по селските къщи съкровище.
Археологът с полиция успява да събере и опише близо 800 предмета, сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500 грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро.
С.Д.