Издигането над нещата, които заобикалят нашата действителност в града, който едни го напускат, други умират, трети се самоубиват, а останалите се опитват да бъдат удобни на властоимащите, в последните дни стана прозрачно.
Да се издигнеш над нещата и да покажеш ясно, че те е грижа за малкото народ, останал да се надява на промяна за по-добър живот е длъжност на всеки един гражданин. Обаче, тук много малко хора си задават въпроса колко важност в живота има начинът на мислене, начинът на отстояване и имане на гражданска позиция, отговорност към децата и поколенията, които идват след нас.
Бескрайно много мъка и безизсходица. С многото трудности пред които сме изправени и които ни съпътстват живота, в който напоследък няма добри новини. Пред очите ни изчезна всичко без дори да се замислим поне, на финала се стигна до извода, че и природата ни е унищожена.
Нещата загрубяха.
И потече една глинена истина, която бавно убива.
Малкото останали жители на Босилеград са изправени пред една ужасно сериозна и животозастрашаваща ситуация. Но последва мълчание. Убийствено мълчание !!!
Родители, учители, лекари, граждани …. какво си мислите, че ще се случи ??? Може би се надявате, че все пак нещата ще се оправят сами?
Къде се изгуби постоянство в действията, които да позиционирират вашето място в обществото??? Правото на мнение и загриженост за вас самите, а след това за децата и внуците???
Излезе, че никой не го е грижа накъде отива влакът, който още малко ще бъде без пътници.
Нека всеки да си даде сметка, че ако мълчи и бездейства няма как да се оправи нищо.
И хората ще си отиват, кой в чужбина, кой на небето. А нещата, които ни боядисват ежедневието започнаха само да са сиви, измиха се цветовете от мълчанието на агънцата.
Да не позволим само черното да ни обвие и да бъде късно….много късно…
Р.Д. ГЛАСПРЕСС
Издвој новости на српском
