ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ И СИМПАТИЗАНТИТЕ НА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “РОДОЛЮБЕЦ” – ГР. СОФИЯ

О Т К Р И Т О  П И С М О

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ОТ
ЧЛЕНОВЕТЕ И СИМПАТИЗАНТИТЕ НА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО ЗА ВРЪЗКИ С БЕСАРАБСКИТЕ И ТАВРИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ
“РОДОЛЮБЕЦ” – ГР. СОФИЯ

Уважаеми господин министър-председател,

Ръководството на Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи “РОДОЛЮБЕЦ” се обръща към Вас тревога и загриженост по повод случващото се в Държавната агенция за българите в чужбина към МС, както и с пълното съзнание за сложната ситуация, в която се намират нейните служители в момента.

Ние, членовете и симпатизантите на една от най-старите неправителствени организации в България, особено по-възрастните от нас, но най-вече основателите й, бяхме свидетели на закриването на Комитета за българите в чужбина след началото на демократичните промени, от който сме получавали учебници, касети и грамофонни плочи и сме ги изпращали или занасяли в селищата на българите от Бесарабия и Таврия. Тогава упорито настоявахме да има нова такава институция.

След създаването на ДАБЧ бяхме в постоянно взаимодействие с личности като Георги Данаилов и Марин Жабински – главен секретар на агенцията. От следващите нейни председатели на необходимата висота и познаване на проблемите беше проф. д.и.н. Пламен Павлов, а също и неговия зам.-председател д-р Спас Ташев. В най-ново време бихме откроили името на Борис Вангелов като добро изключение, проявяващ искрено отношение към сънародниците ни зад граница.

Държим да изтъкнем, че през всичките тези години Дружество “РОДОЛЮБЕЦ” установи траен и ползотворен контакт с ДАБЧ, с редица нейни представители като: д-р Йордан Колев, Станини Дешева, Лилия Спасова, Димитър Карарусинов и др., с които сме поддържали постоянни и ползотворни връзки, получавали сме подкрепа за провеждането на редица инициативи и дейности.

Многобройни са съвместните прояви на Дружеството и ДАБЧ – издадени книги, изложби, театрални спектакли и концерти.

От най-актуалните инициативи и общи усилия, които ДАБЧ и “РОДОЛЮБЕЦ” осъществиха само през 2018 г. бихме откроили следните:

1. На 25 юли, в рамките на ежегодната церемония по награждаване на победителите в детските творчески конкурси, организирана от ДАБЧ в Сити Марк център за изкуство, по инициатива на Дружество „Родолюбец” заедно организирахме дарителска кампания за животоспасяващата трансплантация на Мария Чернева, 19-годишната българка от Бесарабия;

2. На 23 октомври в Националния етнографски музей в София се откри Фотоизложба “Бесарабия – извор на красота и родолюбие” с автор Асен Великов, подготвена от Дружество „Родолюбец”, а ДАБЧ подкрепи изложбата като плати изработката на таблата;

3. ДАБЧ и “Родолюбец” отново бяха заедно зад идеята и номинацията на професор, д.и.н. Николай Червенков за орден “Св. св. Кирил и Методий” и пр., и пр.

Дълбокото ни убеждение и становището на Управителния съвет на Дружество “Родолюбец” категорично е, че българите в чужбина имат нужда от институция като ДАБЧ. Нашето виждане за по-нататъшната й съдба обаче е свързано непременно с ПРОМЯНА на статута й. Тук бихме искали да подчертаем, че важно условие за това според нас е
прехвърлянето на функциите по установяване на български произход към институциите, които са натоварени с осъществяване на отделни административни действия като част от политиката ни към сънародниците ни в чужбина – Министерството на правосъдието, МВР и МОН, както беше допреди десетина години. Тази административна дейност е встрани от основната цел, с която Агенцията бе създадена – да подкрепя съхраняването и разширяването на българското етнокултурно пространство зад граница. Нещо повече тя изсмуква кадровия ресурс на ДАБЧ и я прави в недостатъчна степен адекватна на динамично променящите се реалности зад граница.
Разбира се, не си представяме осъществяването на подобна инициатива без добре обмислени и премерени действия, както и без широка обществена дискусия, без привличането на експертно мнение от юридически и правно-политически характер.

В най-общ план бихме споменали обаче, че проблемът е системен. ДАБЧ по същество е изпълнителна агенция, т.е. не тя следва да определя политиката ни сред българските общности зад граница, а трябва единствено да я изпълнява. Необходимо е конституирането на политически орган на най-високо ниво, който да формира политиката ни спрямо сънародниците ни. ДАБЧ и другите ресорни ведомства следва съвместно да разработят програма и стратегия за реализирането на тази политика, която да намери място в подходящи нормативни документи, за осъществяването на отделните направления в тези документи.

В условията на несистемност все пак се утвърдиха някои изключително успешни политики, чиито плодове вече жънем, като образователните програми за приемане на студенти от общностите ни зад граница по ПМС 103/1993 г. и за подкрепата на българските училища зад граница. В същото време въпросът с предоставянето на гражданство периодично се подлага на съмнение, т.к. не е дефиниран като безспорна и полезна за страната ни политика. Независимо, че отдавна е назрял, открит остава въпросът за разработването на политика и впоследствие – нормативни възможности за завръщането на наши сънародници в прародината.

При сегашната ситуация и в сегашния си вид Агенцията събира само негативи и каквито и действия и инициативи да предприема, те няма да бъдат оценени подобаващо, заради създалата се ситуация с издаването на удостоверения за български произход. В същото време сме напълно убедени и настояваме проблемите, които сега излизат на повърхността и стават достояние на широката общественост у нас и по света (за част от тях ние отдавна алармираме и пишем в нашите ОБРЪЩЕНИЯ от традиционната ни Кръгла маса), да не се превръщат в повод за неглижиране на цялата останала дейност и всички активности, които ДАБЧ има и безспорно осъществява успешно в името на каузата на българите зад граница.

ДАБЧ е и трябва да остане, макар и според нас с променен статут (което е въпрос на интензивни и задълбочени обсъждания и съгласувани действия, включително и с неправителствения сектор),

ИНСТИТУЦИЯТА, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА, ДА ИМ ВДЪХВА САМОЧУВСТВИЕ И УВЕРЕНОСТ, ЧЕ В

БЪЛГАРИЯ СЪЩЕСТВУВА МЯСТО, КЪДЕТО ТЕ НАЙ-ПЪЛНОЦЕННО МОГАТ ДА ВЪЗПРИЕМАТ ПРАРОДИНАТА СИ КАТО БЛИЗКА, ЗАГРИЖЕНА И ОТВОРЕНА ЗА ТЯХ!

Източник: Дружество „Родолюбец“