Община Сурдулица, пример за подражание (Видео)

Сурдулица е една от общините с най-добро усвояване на средства по Програмата за трансгранично сътрудничество  ИПП България – Сърбия.

Община Сурдулица се намира в югоизточната част на Сърбия и е част от района на Пчиня. Граничи с община Черна Трава на север, община Владичин Хан на запад, общините Враня и Босилеград на юг и Република България на изток. Намира се на 475 метра надморска височина и на само 10 км от автомагистралата Ниш-Скопие-Солун (E 75). Сурдулица е на 330 км от Белград, на 120 км от Скопие, на 110 км от София.

Общината се намира в ждрело, заобиколена от планини: Чемерник, Варденик и Кукавица. Пътят, който се криволичи ​​между планините Чемерник и Варденик, води до Власинското езеро, което е на 1230 метра надморска височина и което представлява. най-важната туристическа дестинация на общината. Намира се в басейна на река Върла, Масуричко поле, басейна на Горна Ерма, река Божичка и обхваща платото Власина.

Още от праисторически времена хората са обитавали района, където днес се намира Сурдулица. Днешното име – Сурдулица е от римски произход и произлиза от власите Сурдуличани. Те са живели там много отдавна, като старото балканско население в катуните си. Богатството на района с ливади и пасища е дало възможност за развитие на скотовъдството. Освен това в този район от древни времена е живеело  миньорско население, което се е занимавало с топене и преработка на руда, донесена от Варденик и съседните мини. В развитата бронзова епоха населението на тези райони се състои от местни жители на Балканския полуостров. Малко по-късно тази област е населена от дарданите. В Сурдулица са живели римски колонии, използващи подземните богатства на Власинските железни мини, чиято руда е била частично преработена в самото селище. По време на византийското владичество селището все още е на същото място, а експлоатацията и преработката на желязна руда продължава.                                                                                                                През Средновековието Сурдулица е била част от сръбската държава на Неманич. Преработката на желязна руда също присъства и в този период, за това свидетелстват множество шлакови полета в района на Сурдулица, които напоследък се използват за промишлени цели. През първата половина на XV век, според Константин Философ, областта на днешна Сурдулица (Иногощ) се владее от Углеш (1402-1423). В средата на XV век Иногощ попада под турска феодална власт. От това време до 1877 г. Сурдулица има форма на селско селище от рударски тип. Писмените следи от Сурдулица като селско селище датират от 1530 г. в пътеписа на Б. Курипешич, където казва: „След това дойдоха във Враня… и стигнаха до село Сурдулица”.                                            По време на австро-турските войни през XVII и XVIII век населението на Сурдулица е значително намаляло. Войните и миграционните движения са повлияли за намаляването на населението. Както в много части на Сърбия, така и тук голям брой семейства се преселват от Иногощ на север.                                                    Освобождението на Сурдулица от турците през 1877 г. има огромно значение за развитието на селището. През 1887 г. Сурдулица е обявена за град.. Балканските войни възпрепятстват развитието му. През времето на Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944), Сурдулица и цялото Поморавие са присъединени към Царство България. Българските войски и цивилен персонал се изтеглят от града през септември-октомври 1944 г. След края на войната, вече в рамките на социалистическа Югославия, градът бързо се разраства и индустриализира, като запазва и красивата си природа.

Индустрия

Още през първата следвоенна година 1946 г. Сурдулица се възстановява бързо. Оформя се Мазурската околия, обновяват се малкото предвоенно стопанство, занаяти и търговия. Специално внимание обаче се отделя на обновяването и развитието на земеделието и животновъдството в равнинните и планинските села в района. В края на първата следвоенна година започват първите работи по изграждането на ВЕЦ „Власина”, а с тях и интензивното навлизане на нов живот в града и околностите.    Именно годините на изграждане на голяма електроенергийна система възраждат целия регион, защото заедно с нея се развиват неговите нужди и най-силните днешни сурдулишки колективи и мощности: „Мачкатица“, „Зидар“, „Кнауф изолейшън“, Пекара, Застава „Пети Септембар“, „Промет-сервис“, О. П. „Водовод“, Водна фабрика „Роса“, „Симпо-Стил“ и напоследък голям брой частни, малки фирми.

Образование, здравеопазване и спорт

Основното образование в района на Община Сурдулица включва 7 основни училища. В началното образование се наблюдава постоянна тенденция към усъвършенстване на формата и съдържанието на учебно-възпитателната работа, подобряване на материалната база на работа, всичко това в трудни условия на осигуряване на финансови средства, в което общината има голяма подкрепа от Европейския съюз. В областта на основното образование все още има силно изразена тенденция към намаляване броя на учениците в селските райони в резултат на изчезването на селата, което е проблем в Сърбия, където общината очаква подходяща икономическа политика.

В Сурдулица има две много функционални детски градини с капацитет 252 деца на една смяна. Общината има 3 гимназии:  гимназия, земеделско – горско училище и техническа гимназия, която дава възможност за пълен образователен обхват на учениците. Наскоро в Сурдулица започна работа частният факултет „МЕГА ТРЕНД“, самото му съществуване дава възможност на местните жители и околните общини да учат по-лесно. Това е и първоначалната стъпка, защото има индикации за разкриване на други факултети на територията на община Сурдулица. Правейки такава стъпка за Сурдулица, отварят се възможности за развитие не само на града, но и на местната индустрия, туризма, повишаване на стандарта на населението и това, което в момента е наболял проблем на малките градове, стопиране на миграционните процеси.          Здравна помощ в общината се осигурява от Здравния център с линейки в почти всички големи села, като Власина, Клисура и Божица. В Сурдулица има многопрофилна болница с всички необходими отделения и специална болница за лечение на туберкулоза, Санаториум. Тук се намира и Здравният център Сурдулица.

Благодарение на добрата спортна инфраструктура, която ежегодно се подобрява през последните години спорта в Сурдулица все повече успява да се развива, и да намира място сред най-добрите на държавно ниво. Футболния отбор „Радник“ вече 6 години е стабилен участник на Супер лигата на Сърбия. Като цяло се развиват и другите видове колективни и индивидуални спортни дисциплини, което е от изключително значение за младите в Сурдулица и региона.

Православни църкви

На територията на Сурдулица има общо 11 православни храма, но и много места, които хората наричат ​​църкви, където откриваме останки, най-често основите на стари разрушени (през турско време) църкви и параклиси, които все още са изключително уважавани от хората.                                                                                                    Клисурска църква Св. Троица, построена през 1837 г., Власинската църква Св. Пророк Илия от XVIII век., Църква Йелашница Рождество на Света Богородица, построена през 1892г., Църквата на Мачкатица Св. Йоан Кръстител от XIX век., Сувойница Църква на Света Троица., Сурдулишка църква Св. вел. Джорджия, построена през 1895 г., Църква Св. Пантелеймон от XIX век, построен върху основите на манастира Св. Роман. Над село Кострешевци, в долината на река Палска, се намира манастирът Паля, посветен на Св. Богородица, чиято възраст не е установена, но се смята, че е построена от византийския император Роман Диоген през XI век и е служила за проходна станция, място за почивка, между Рилския манастир и Св. „Прохор Пчински“, който е построен от същия основател.

Демография

Населението на селотo след Втората световна война наброява 2.971 жители, а от тогава насетне постоянно нараства.  Това селище е населено предимно със сърби (според преброяването от 2002 г.), като при последните три преброявания се забелязва намаляване на броя на жителите. Сурдулица  според преброяването от 2002 г. има 10.914 жители . Средната възраст на населението е 37,2 години (36,4 за мъжете и 37,9 за жените).  В населеното място има 3239 домакинства, а средният брой членове на домакинство е 3,36.

При преброяването от 2002 година 83,45%от жителите на Сурдулица са записани като сърби,  10,77% като роми, 1,79% като българи, югославяни 0,47%, черногорци 0,21%, македонци 0,21%, хървати 0,06%, словенци 0,04%, мюсюлмани 0,03%, унгарци 0,03%, бошняци 0,03%, руси 0,01% и неопределени  0,85%.

Антропогенен туристически потенциал и културни събития

Има много културни и исторически ценности които са само частично включени в туристическата оферта, част от тези ценности трябва да бъдат валоризирани, адаптирани, защитени и адекватно включени в мрежата от туристически атракции на община Сурдулица. Това се отнася до многобройни свещени обекти, паметници. Носители на културните дейности в община Сурдулица са Сурдулишкият културен център и Туристическата организация на Общината . СКЦ е основан преди повече от половин век, като в рамките на центъра има няколко секции и самодейни сдружения. Културеният център Сурдулица съвместно с Туристическата организация организират голяма част от културните и туристически събития, като: областния  декламаторски конкурс „Поет на моя народ“, предсъстезанието на духовите оркестри от Югоизточна Сърбия, което след „Exit“ е най-масовото юлско събитие в Сърбия, събитието „Власинско лято“. Многото туристически събития, придружени от различни културни и развлекателни програми, се провеждат на територията на община Сурдулица, т.е. на Власина и в граничната зона.

Днес най-масовата проява, която се провежда е „Власино лято”. Първия събор се е  провел на 7 юли 1985 г. Целта на събитието е да популяризира туризма във Власина и да анимира туристите, които да посещават Власина всяка година. Това събитие се характеризира с богата програма, в която участват авторските певчески и фолклорни групи от Югоизточна Сърбия. По традиция всяка година се провежда през втория уикенд на юли. Във Власина, успоредно със събитията в Сурдулица, се провежда и богата програма, като състезание на готвачи по приготвяне на рибни специалитети „Власински котлич”, състезание на рибари и др.                                                  Състезание с джипове, Джип фестивалът е традиционно международно събитие, което се провежда всяка година като част от Власинското лято. Това включва шофиране с високопроходими превозни средства по маршрута от гр. Сурдулица през Чемерник до езерото Власина.                                                                                                    „Rock garden“ – Това е фестивал, който допринася за утвърждаването на рокендрола в Сурдулица. Провежда се след края на Власинското лято. В събитието участват голям брой групи от Сърбия и самата Сурдулица.

Сурдулица е една от общините с най-добро усвояване на средства по Програмата за трансгранично сътрудничество  ИПП България – Сърбия. Туристическото предложение на общината залага основно на рекреационния туризъм на Власинското езеро и до известна степен на културно-екскурзионния туризъм (Сурдулица и Власина). Като цяло община Сурдулица с природните си ресурси (земя, вода, руда, гори, еко-земеделие, етнотуризъм, енергетика, хидропотенциал и др.) и геостратегическо положение има реални перспективи за по-бързо развитие и по-добро качество на живот.

ТОЗИ РЕПОРТАЖ Е ЧАСТ ОТ ПРОЕКТА „ТРАДИЦИИТЕ И ОБИЧАИТЕ НА МОЯ РОДЕН КРАЙ“, ПОДКРЕПЕН ОТ ОБЩИНА СУРДУЛИЦА. СТАНОВИЩАТА, ПРЕДСТАВЕНИ ВЪВ ВИДЕО И ТЕКСТОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, СА НЕЗАВИСИМИ И НЕ ОТРАЗЯВАТ ПОЗИЦИИТЕ НА ОРГАНИТЕ, КОИТО ФИНАНСИРАТ ПРОЕКТА.

ГЛАСПРЕСС