Слави Трифонов щял да се включва в политиката. И се започнаха едни страсти – от истерично оплюване до фанатичен възторг. А всъщност важното е само едно. И то касае и националната , и местната власт. И в България, и в Сърбия. Това е – има ли искрено желание за радикална промяна. Готови ли са хората, които се включват в политиката, които и да са те, да работят всеотдайно за промяна на статуквото. И в България, и в определени части от Сърбия статуквото се мисли за непобедимо, но е напълно на глинени крака и може да рухне отведнъж. И затова е нормално всеки, който е готов да подпомага този процес, да бъде поздравен, дори и да ни е антипатичен. И обратно – ако е „фалшива патица“, да бъде разобличаван на висок глас. Щом не харесваш някого – не ставаш част от неговите усилия. Промяната обаче е невъзможна без да се обединят сили срещу статуквото, което използва всички лостове на властта в името на запазването й в свой собствен интерес. Но дали това е в интерес на гражданите? Въпроси, въпроси, а все някога ще дойдат и отговорите. И може да е по-скоро от очакваното. Понеже, както пееше едно време Гошо Минчев „Няма вече накъде – или ние, или те“…
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
