Заместник-министърът на околната среда и водите Николай Кънчев, посланикът на България в Сърбия Радко Влайков и експерти от МОСВ участваха в Белград в първото заседание на Смесената комисия за сътрудничество за опазването на околната среда между Република България и Република Сърбия. Сръбската делегация беше водена от държавния секретар в Министерството за защита на околната среда Иван Карич.
Заместник-министър Николай Кънчев бе любезен да отговори на въпросите на портала „ФАР”:
Г-н заместник-министър, в медии на българското национално малцинство, а и в български медии, често се публикуват информации за различни екологични проблеми в граничните райони между България и Сърбия. Как българската държава гледа на тях?
През последните години екологичните въпроси се превръщат в един от сериозните проблеми на отношенията между двете съседни страни. Първо, България не може да бъде безучастна, когато се застрашава околната среда, а оттам възникват и рискове за здравето на наши сънародници в Западните покрайнини. Второ, България не само внимателно следи, но и открито реагира на рисковете чрез трансгранично замърсяване, идващо от Сърбия, да се увреди околната среда у нас, а оттам и в трети страни. И трето, като страна-член на Европейския съюз, ние носим солидарна отговорност с нашите партньори в Съюза да идентифицираме и въздействаме за преодоляване на екологичните проблеми в страни, започнали вече преговорите за присъединяване към нашата общност. Такъв е и случаят със Сърбия.
Каква беше целта на първото заседание на Смесената комисия за сътрудничество за опазване на околната среда между Република България и Република Сърбия?
Както знаете, по инициатива на България, на 22 януари т.г. в Цариброд се проведе среща на министрите на околната среда и водите на България Нено Димов и на министъра за защита на околната среда на Сърбия Горан Триван. Също по инициатива на българската страна двамата министри подписаха тогава Меморандум за разбирателство между двете министерства. Този документ създава онази международноправна рамка, която ни позволява като държава да участваме и да изискваме от сръбската страна, в съответствие и с други международни конвенции, да решават проблемите, които тормозят местното население или застрашават чрез трансгранично замърсяване нашата страна.
Смесената комисия за сътрудничество за опазването на околната среда между Република България и Република Сърбия, която на заседанието в Белград съпредседателствах от българска страна, е създадена в съответствие с Меморандума от Цариброд. Първото й заседание протече много интензивно. По време на срещата приехме Двугодишна програма за периода 2020-2021 г. за прилагане на Меморандума. Удовлетворен съм, че по наше настояване в нея залегнаха срокове, които определят много високо темпо на действията за решаване на проблемите, за които говорих. Договорихме се, че преди края на тази година ще създадем работна група от експерти от двете страни, която да провежда координиран мониторинг за изследване на качеството на трансграничните реки. Прието бе и друго наше настояване и създадохме експертна работна група, която да разработи процедурен ред за провеждане на трансгранична процедура за ОВОС между двете страни, тъй като България и Сърбия са страни по Конвенцията за ОВОС в трансграничен контекст, както и трансгранична процедура за Стратегическа екологична оценка по Протокола за Стратегическата екологична оценка към Конвенцията.
На читателите вероятно тези сухи факти говорят малко. Но специалистите ще ги разберат и оценят високо. Нека ги обобщим на по-разбираем език. Постигнахме всичко възможно на този етап по официален път да задължим сръбската страна да участваме в мониторинга, да изискваме и получаваме информация, да въздействаме с ОВОС върху действащи или планирани производства, които застрашават природата и от двете страни на границата.
Може ли от това Ваше разяснение да разбираме, че е бил повдигнат въпросът за река Драговищица и мините около Босилеград?
Разбира се! Този проблем и възможните последствия както за нашите сънародници в Сърбия, така и в България, е основният мотив и двигател за нас. Затова подписахме и Меморандума от Цариброд. Постигнатото сега в Белград ни дава официален достъп до контрола на процесите и възможност да въздействаме за решаване на проблемите.
Искам да подчертая, че българската държава се отнася изключително отговорно към всички сигнали за екологичната обстановка около Босилеград, както и за възможно трансгранично замърсяване на р. Драговищица и други трансгранични реки. В МОСВ работим отдавна по този проблем. Имаме отлично партньорство по въпроса с Министерството на външните работи и с посолството ни в Белград. Искам да благодаря специално и за ангажираността на омбудсмана г-жа Диана Ковачева. След съвместната приемна на 1 октомври в Босилеград заедно с омбудсмана на Сърбия Зоран Пашалич, тя допринесе за ангажиране и на сръбския омбудсман с решаването на въпроса от сръбска страна.
Не мога да не споделя огромното си възмущение от един факт. Дискусията за проблемите на екологичната обстановка около Босилеград продължи много дълго и откровено. И от двете страни бе казано всичко. Сръбската страна официално ни съобщи, че Министерството на защитата на околната среда на Сърбия няма информация от местната власт в община Босилеград за „Плана за територията Краището” (Босилеград). Подчертаха, че този въпрос е изцяло в компетентността и отговорността на местната власт в Босилеград. По този начин се оказва, че местната власт в Босилеград не само не изпълнява задълженията си, но и нехае по такъв жизненоважен за населението въпрос.
Накрая какво послание по екологичните проблеми бихте искали да изпратите чрез портала „ФАР” до българите в Сърбия?
Искам да уверя всички наши сънародници, особено в района на Босилеград, където проблемите са най-сериозни, че българската държава стои зад вас по този, както и по всички други въпроси! Можете напълно да разчитате, че България като страна-член на ЕС, вече е установила такъв тип взаимодействие със Сърбия по въпросите на екологията, което да доведе до най-бързо решаване на проблемите!
Източник: Интернет Портал ФАР
Фото: moew.government.bg
Издвој новости на српском
