Не си играйте с огъня!

Тия дни някак страхливо и срамежливо плъзна новината в сръбските медии за умишлено предизвикан пожар на бензиностанцията в Босилеград.

Това е  онази бензиностанция на Гуйчак която една банка преди две години продаде на търг на частен предприемач заради неплатен ипотечен дълг. А Гуйчак е онова историческо място откъдето преди 100 години е дошел един друг пироман Коста Печанац и с огън и кръв е отбелязал новите граници на Велика Сърбия. Но това е друга тема.

Та за бензиностанцията уж всичко беше законно, но нашият господар каза, че бензиностанцията е на общината и че не бръсне правосъдието за сушена слива.

Новият собственик поиска от изпълнителният съдия да го въведе в имението му. Нашият господар пък изведе подчинените си на протест и попречи на съдията. И така общинските служители и тия дето са на времемни договори в общината ги разхождаха на прогести цяла година около двайсетина пъти. Даваха им безплатни сандвичи. Имаше и бира и ракия. И зелници, любимата манджа на общинският естаблишмент.

Всяка седмица осъмваха автобуси с жандармерия от цяла Сърбия, задъхана репортерка предаваше от мястото на събитието, организираха се среднощни дежурства и бдения които пазеха бензиностанцията от изпълнителния съдия сакън да не изпълнят съдебното решение, господарят и господарката нощуваха в общинския автобус на бензиностанцията, циганският оркестър надуваше тутурутките на Задушница, господарят нашироко водеше танец, общинският съвет в летните горещини заседаваше по средата на пътя, по микрофона отекваха дълги говори от които никой нищо не разбираше, по касетофона свиреше сръбският химн, жандармите налитаха на бой, линейките на спешна помощ надуваха сирени, по телевизията вървеха кадри на които господарят държи една икона на корема а общинскитте служителки под строй се навеждаха, кръстеха се и я целуваха, лягаха на асфалта пред кортежа на една руса министерка – изобщо, шоуто беше забавно и продължи цели две години.

По едно време обявиха, че господарят е спечелил делото. Предприемачът подал жалба. Касационния съд я уважил.  И тогава пироманът загубил търпение и драснал клечката на колонките на бензиностанцията. Огнеборците се намесили и предотвратили пожара. Полицията уж разследва случая, но си мълчи „в интерес на следствието“. Няма що да се лъжем, ония „отгоре“ за пореден път ще покрият истинският виновник.

После плъзна слух, че в резервоарите е имало 23 тона горива!

Представяте ли си какво щеше да стане с Босилеград ако това гориво беше пламнало? Ако ви е трудно да си представите, спомнете си кадрите от трагедията на гара Хитрино когато се взривиха вагоните с метан. Горе-долу така щеше да изглежда и Босилеград. И то само десетина дни преди 100 годишнината от пожарищата на Коста Печанац на 15 май 1917г.

Посланието е повече от ясно.

Вие знаете ли кой съм аз!? Какви закони, какви съдии, каква жандармерия! Аз каквото кажа, това е. Аз съм вашият господар! Или слушате, или умирате. Това е. Ако не ви харесва в моя вилает, пръждосвайте се от тука накъдето ви видят очите и ме оставете аз да си правя каквото си искам.

Хора, събирайте си акъла в главата!

Иван Николов