Предстои вече втори протест в Босилеград срещу замърсяването на природата. Ако беше само заради печалби – да махнеш с ръка и да продължиш напред. Но когато става въпрос за живота и здравето на хората, когато заболеваемостта и смъртността като фактори са сериозно влошени, това вече не е просто икономически въпрос. Начинът на живот не може да бъде по-важен от самия живот. Вярата в правото на гражданите да се борят за каузите, които считат за значими, се защитава. Вярно е, че е трудно на места, където всичко зависи от един човек, да се случи нещо срещу неговия интерес и воля. Но точно по това се различават гражданските общества от уплашените главици дето по цял ден се чудят колко по-ниско да си приведат главицата, за да не я отреже сабята.
Да, вярно е, отстрани е лесно да се дава акъл. Както ми каза гражданин на Босилеград при едно от моите посещения в града – „на тебе ти е лесно, кажеш това-онова, напишеш нещо, па си отидеш. А аз си оставам тука. Със същите тия, които ако решат, ще ме смачкат за един ден.” Как да им кажа, че дори и при нас, в двумилионна София положението не е много по-различно. Смелите и свободните хора винаги са плащали най-високата цена, няма как. А ние живеем в доминацията на особен тип хора – безгръбначните и вечно съгласните.
Това разсъждение на нашия сънародник от Босилеград е вярно. Също така обаче е вярно, че все някога това трябва да има край. Достойните хора и хората, които вярват в себе си, не допускат никои дерибеи да им се разхождат върху главите завинаги. Дано тази очертаваща се поредица от протести, организирани от граждански сдружения, да обединят гражданството и да дадат нова енергия за промяна, от която се нуждаят нашите сънародници от Западните покрайнини. Въпреки многото отчаяни опити на шовинистични среди в Сърбия, подпомагани от мести техни сътрудници с българско потекло, те все пак са обречени. Защото, както знаем от една още по-хубава поговорка – най-тъмно е точно преди съмване. А сега е непрогледен мрак.
Битката за здравето и живота е право на всеки човек.
Водете я, за да я спечелите. Ако не заради вас, то заради децата ви или поне за оная малка част от тях, които ще останат покрай бащиния дом. А защо са малко – това също е свързано с безнадеждността, породена от същите причини и фактори, които изброих по-горе.
Не всичко е бизнес, не всичко…