Несъгласие между Академиите на науките на България и Северна Македония относно македонския език

Отново възникват проблеми в отношенията между Северна Македония и България, като този път те са свързани с мненията на Българскта академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) по отношение на езика, който е в официална употреба в Северна Македония.

Именно на 3 декември, МАНИ прие т.н. Харта за македонския език, в която се посочва, че македонският език има вековна приемственост и е съставен елемент на македонската етнокултурна и национална идентичност. Според академиците на МАНИ, известните възрожденци като Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Димитър и Константин Миладинови, Райко Жинзифов и др. са писали техните произведения на македонски народни говори, а не на български език.

За тази Харта за македонския език, която беше приета от МАНИ, през изминалите дни нямаше по-голями реакции в общественоста в страната. Но вчера в Северна Македония беше публикуван отговора на тази Харта за македонския език, от страна на Българската академия на науките и веднага стана тема на деня в Северна Македония.

В реакцията на БАН, по отношение на Хартата за македонския език на МАНИ се посочва, че научните истини и факти относно произхода, историята  и характера на официалния език в Северна Македония, в цитираната Харта са представени некоректно и с подмяна на научната терминология. От Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН съобщиха, че те считат изразената в обсъждания документ позиция на МАНИ за невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. Академиците на БАН изтъкват, че тяхната позиция остава единодушна и непроменена – официалният език в Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език.

На съобщението на БАН днес реагираха и политиците в Северна Македония. Македонският премиер Зоран Заев заяви, че в Договора за добросъседство и сътрудничество между Северна Македония и България внимателно е написано „двата народа“ заради идентитетските въпроси, а Договорът е подписан според формулировката „на македонски и български език, в съответствие с Конституциите на страните“.

Според Зоран Заев, тази формулировка в Договора показва, че България все още не е на ясно с признаването на македонския език. Той каза, че този въпрос трябва да бъде решен чрез прилагането на Договора между двете страни и призова политиците в България, че ако всички те се стремят към европейските ценности и права, въпросът за езика да бъде решен възможно най-скоро.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров заяви за медиите, че стандартният македонски език официално е кодифициран през май 1945 г. въз основа на централните наречия в тогавашна Македония, че той беше един от трите официални езика в бивша СФР Югославия и присъства като език в ООН още от 70-те години на миналия век.

Никола Димитров отбеляза, че историческия процес който започнаха Северна Македония и България, за да доведе до истинско сближаване и приятелство, за да руши страховете и предразсъдъците, предполага взаимно приемане на периода на общата история, която свързва българския и македонския народ, но и на настоящето – че македонците са тук и че те говорят на македонски език.