В Цариброд се проведе кръгла маса, а темата – „стратегия за информирането на български език“! Веднага си зададох въпроса, каква ли „стратегия“ ще бистрим сега? То нали журналистиката си е наука, която, както и всяка друга, се учи на университета, има си своите цели и задачи в съвременните демократични общества, има си журналистически кодекс, какво още?
Това, че информирането трябва да е на български език, с нищо не би трябвало да го прави по-различно от професионална гледна точка.
Както и да е, разискванията по „стратегията“ някак си неусетно тръгнаха на сръбски език и това беше показателно не само за статута на българският език, но и за манталитета и духовната свобода на журналистите и редакторите на медиите които си изкарват хляба с „информиране“ на български език.
С изключение на българският посланик Радко Влайков и Генералният консул Едвин Сугарев, всички останали използваха служебният сръбски език за да се изкажат по една важна проблематика за информирането на български език.
Това е парадокс, но и това е само половин знамето.
Втората половина, и това е по-интересно, какви информации се предлагат на българите в Сърбия и доколко информирането на български език е селективно, манипулативно, необективно и ненавременно. В крайна сметка, един човек с отворени възгледи може да възприема информациите и на сръбски и не само на сръбски език, но не може да възприеме лъжите, полуистините и манипулациите с които го заливат медиите които работят с парите на данъкоплатците, но ги използват за собствени интереси.
Председателят на Националният съвет на БНМ Владимир Захариев не дойде на срещата, с което показа, че за него медиите са просто едно средство за политическа пропаганда и че са длъжни да правят това, което той им каже. Още повече, той се чувства призван и да наказва непослушните – тия които си позволяват да пишат не по неговият вкус. Като поникнал от нищото „лидер“ на малцинството, той сега решава коя малцинствена медия става и коя не. Естествено, тия които имат критическо отношение към тоталитарната му система на управление, не стават за нищо. Ония които се подстригват според волята му, все още имат шанс да намажат нещо за сметка на премълчаването на някои професионални журналистически норми.
Скандалното (не)отразяване на посещението на вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова е показателно как се злоупотребява с политическа власт за да се влияе на Националният съвет на БНМ а чрез него и на малцинствените медии които той финансира.
Такова информиране освен да обслужва властта на местните деребеи, няма друга роля. В днешно време никой и не проявява интерес от него, дори и когато любезно ти носят вестника в къщи и „безплатно“ (но и без стойност, бел. моя), още от първата страница ти предлагат две-три снимки на човека с популярната прическа.
Въпреки че журналята около вестник „Братство“ ореваха света да искат пари за печатането на вестничето си, те не си направиха равносметка от дългогодишното „информиране“ на български език и не поискаха да си сверят часовника според новото европейско време.
„Братство“ все още държи линията на Съюза на комунистите на Югославия. Все още е рупор на политиката на Милошевич. Има и защо, тогава беше златното време на „морално-политически целесъобразните“ журналисти, които, за сметка на приспивателните статии на не дотам чист български език, получаваха баснословни заплати с всевъзможни други екстри. Един от тях, в момент на откровение, каза, че за него работата в „Братство“ била преди всичко социално-икономически проблем?!
Вероятно поради същите социално-икономически проблеми на работещите, в следващият брой на „Братство“ изостанаха критическите акценти от изказванията на кръглата маса. По същият начин по който изостанаха редица важни и обществено значими за българското малцинство информации.
И въпреки това, така или иначе информациите изтичат. Интернет, информационните портали, частните телевиизии и особено социалните мрежи вече разрушиха паралелната реалност създавана десетилетия наред и информациите напират да излезнат навън.
Има ли обаче кой да ги прочете, да ги чуе, да им повярва и да ги възприеме?
Свободата на словото предполага свободни и обществено ангажирани хора. Свободната журналистика има смисъл само при свободните и просветени читатели, слушатели и зрители. Имаме ли такива? Тия които се чувстваха свободни, вече отдавна не са тука. Тия които са тука, никога не са били свободни.
Иван Николов
Издвој новости на српском
