В Босилеград неделя е най-скучният (и срамен) ден в седмицата. Ако не си останете в къщи или ако не се махнете някъде извън града, ще останете гладен, жаден и без кафе. Освен ако не решите да си купите бира от магазина и да я пиете стоешком или на пейката пред магазина и да пикаете под моста. Не че някой ще ви види, де. Но обществена тоалетна няма. Нито едно кафене не работи.
Босилеградчани както и да е, свикнали са.
Но българските туристи, пък и някои други, които с колела, с мотори или с коли и автобуси, за чудо, все още минават или направо идват в Босилеград, живи да ги ожалиш. Те се разхождат из двете улици и просто не могат да повярват, че в 21 век, в центъра на Босилеград, в неделя няма къде да си поръчат кафе и да обядват. Въпреки че кафенета дал Господ в изобилие.
Неделя е почивен ден за всички ресторантьори в Босилеград, та ако ще пари да валят от небето. Така са свикнали още от времето на социалистическото самоуправление. В неделя животът спира и всички си почиват. Собственици на заведения и обслужващ персонал превъртат ключовете и сипват вода на скарите. Казват, нямало било оборот.
То и в работен ден няма да ви предложат нищо друго освен скара и шопска салата.
Но ако се случи в неделя да ви дойдат гости и искате да ги изведете на ресторант, единственият начин да излезете от положението е, да палите колата и да ги водите в Кюстендил. Или в по-близките до границата села, в Драговищица или Копиловци. Ако си носят задграничните документи. Или да ги водите на Власина. Там също няма кой знае какъв оборот, но ресторантьорите държат до уважението към посетителите, та ако ще и на загуба да са, но ще ви посрещнат и ще ви предложат нещо. Дето се казва, само вратата да ви отворят и празна маса да ви предложат, пак ще сте доволни.
В Босилеград си караме по комунистически. Борбата за доверието на посетителите и клиентите, може да е норма навсякъде в деловите и търговските среди, но не и в Босилеград. Логиката на предприемчивите хора по света е, че точно в събота и неделя хората са свободни и че точно тогава би трябвало да излезнат на ресторант. Пък и на загуба да са, доверието на клинтелата им е много по-важно.
В Босилеград дори автомат за кафе няма, каквито иначе в цивилизования свят има пред повечето магазини и бензиностанции. Сигурно защото нямаме монета еквивалентна на стойността на едно кафе.
За обществените тоалетни да не говорим. Общинските управници които ни проглушиха с „великите си управленски постижения“ не се сещат дори да поставят две пластмасови тоалетни каквито на на магистралите има на всяка спирка.
Иван Николов
Издвој новости на српском
