Темата за насилието и изкривените и деформирани взаимоотношения се явяват като актуален проблем с който се сблъскваме ежедневно. На улицата, на работното място, в движението по пътищата, в училище, в семейството, навсякъде си проличават изкривените взаимоотношения. В обществен план е налице нежеланието и отказът да се говори за насилие и то открито. Същевременно статистиката е поразителна, всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие в дома си. Цялостна статистика уточняваща броя на претърпели насилие, не съществува. И това е потресаващо.
Светът стана опасно, враждебно и несигурно място, а вътрешната и външна сигурност станаха химери. Образът на съвременния мъж като планина от мускули, който сковава всичко и всички със злия си поглед, стана все по-често срещана родна картинка. Традиционното схващане, че мъжът е силен и мускулест, а жената трябва да е нежна, със слаба фигура, послушна и кротка е наследствено обременена от приказните времена, обрисувани от Людвиг Бехщайн и Ото Сутермайстер. И никой не си задава въпроса колко осакатени, оскотели и осквернени са душите ни. Резултатът от различните видове насилие са отключване на психично заболяване; жертвата се превръща в насилник; изграждане на идентичност на жертва.
Насилието в семейството, във всяка форма физическо, сексуално, икономическо, емоционално, се случва често и в много семейства. За него чуваме, виждаме го, обсъждаме го. Но, всякаш имаме само уши и устни, но не и очи, защото ги затваряме пред всичките му видове. Освен с телесни увреждания на жертвите, насилието винаги е съпроводено с нанасяне на обиди, неуважение и уронване достойнството на потърпевшия. То е свързано с посегателство върху честта, самоуважението, телесната и душевна неприкосновеност.Все „маловажни” неща.
„От 1 юни 2017г. нов закон за домашното насилие: Бий жена си, ще влезаш в затвора”. Повечето печатни електронни медии в Сърбия публикуваха подобни заглавия и осигуриха достатъчно място за дискусии по темата за прилагането на Новия закон за домашно насилие. Новият закон, който до седмици ще влезе в сила, гарантира безопасността на всички жени и жертви на насилие и има за цел да докаже, че държавата няма да толерира никаква форма на насилие. Министърът на вътрешните работи на Р.Сърбия Небойша Стефанович подчерта стартирането на обучение на повече от 400 полицаи и над 400 заместник-прокурори и съдии, които незабавно и без отлагане ще гарантират спокойствието на жертвите. Да се надяваме за пълното прилагане на закона, за да не остане само „на хартия”.
Дотогава ще си затваряме очите, когато съседът обижда и хвърля предмети по съпругата си. Ще мълчим и когато децата издават писъци и плачат безутешно. Ще подминаваме действията на насилника, превърнал домът от люлка на семейно щастие в люлка на насилие, крясъци и опустошителни реакции. Насилието е видимо, ескалира и набира скорост до такава степен, всякаш няма кой да го спре. Питате се къде е отговорността на държавата? Кой ще защити правата на жертвите на домашно насилие, били те жени, деца или мъже? Чувствате безнадежност на ситуацията, аз също. Мълчи, трай, нали не се случва под твоя покрив, само че не става дума за умрялата крава на съседа Пешо, а за разрушените съдби на поколения приятели, познати, роднини. (б.р. подминаващият насилие е същият, който ще подмине и насилието на улицата, в градския транспорт, ще замълчи когато насилието се появи в училището на собствените му деца). Ето защо, на зададения въпрос „Бихте ли се намесили при насилие?” болшинството от отговорите са Не, страх ме е. Днес се страхувате, утре се страхувате, но не забравяйте, че страхът е недъг на чувствата, казва учителят Дънов.
Тревожни социални експерименти заснети със скрити камери за съжаление нагледно показват , че никой няма да се притече на помощ на човек, станал жертва на насилие на публично място. Хората масово подминават, без да реагират по никакъв начин.На всичкото отгоре се правят, че нищо не се е случило.Не искам да вярвам, че изводът е, че всеки трябва да разчита предимно на себе си.
Отмятате поглед, превключвате канала. Поредното брутално нападение над жена. Само преди дни то беше заснето на автобусна спирка в Бургас. Охранителна камера е записала как млад мъж със здраво телосложение рита силно в гръб възрастна жена и тя пада на тротоара. След ритника и падането 72-годишната жена е със счупен крак. Питате се какво са направили хората на спирката, абсолютно нищо! Тези неми наблюдатели стояха и наблюдаваха безформено.Този случай напомня на едно друго нападение в метрото в Берлин, извършено в края на миналата година от български гражданин.
Наброяването на случаите би могло да продължи до безконечност. Въртим се в кръг, а той кръгът се затваря, докато факторите и поведението се превръщат в последици от насилието и причина за ново насилие.
До насилие прибягват хора, които не могат да мислят. — Морис Дрюон, из поредицата „Прокълнатите крале„
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
