Роден е в Босилеград през 1984 г, където завършва основното и средното си образование. Веднага след това записва висшето си образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност география. Дипломирал е 2008 година. През 2017 завършва магистърска степен в Университета в Нови Сад, специалност библиотечно-информационни науки. В момента работи в Културния Център Босилеград, като активно участва в проекти в неправителствения сектор. Основател е на образователен блог „Крайще Online“.
Научните интереси на м-р Горан Миланов са в областта на географията на населението и селищата и етнографията на Босилеград и околността, както и развитието на библиотечното дело в Краището.
Първата му книга излиза от печат през 2012 година. Книгата е всъщност тема на дипломната му работа и представлява географско и краеведско описание на община Босилеград под заглавие „Община Босилеград – Географско-краеведско изследване“.
Втората си книга издава през 2016 година „Селища на Община Босилеград – Географско-демографски изследвания“. Книгата е монография на географията и демографията на босилеградската община, включваща информация за периода от 1570 до 2014 година. Печатана е на сръбски език, а издател е босилеградската Народна библиотека „Христо Ботев“.
Авторът разказва че четири години е времето, за което е успял да събере данните. Заснех хиляди снимки, влязох почти в всяка къща и се срещах и разговарях по телефона с много хора които са напуснали родните си огнища и са се преселили в Сърбия, България, Македония и други страни, разказва м-р Миланов. За написването на книгата авторът споделя, че е използвал различни книги и писани документи, „Крайще“ и „Каменица“ на академика Йордан Захариев, както и различни списания и публикации които е намерил в библиотеките в Ниш, София и Кюстендил. На 1464 страници, се намират 980 снимки, 1281 диаграми, 888 табели, 82 географски карти.
Книгата предизвиква изключителен интерес, и печатният тираж от 100 екземпляра не задоволява търсенето. От книгата се интересуват най-вече босилеградчани, но и хора, които отдавна са напуснали Босилеград и сега живеят навсякъде по света. Книгата днес може да се намери в библиотеките в Белград, Нови Сад, Сомбор, Косовска Митровица, Сурдулица, Враня, Кюстендил, Димитровград и Босилеград.
Наскоро от печат излезе и третата му книга под заглавие „Библиография на книги за Босилеград: 1878 – 2016“. Издател на книгата е Дружество за афирмация на културата от Младеновац. Тази книга е първата в областта на библиотечното дело, както за автора, така и за библиотечното дело в Босилеградско. Целта заложена в това изследване е да бъде направен преглед на всички издания, които босилеградски автори са написали в най –различни сфери на познанието, както и на изданията на други автори с тема „Босилеградско“. Книгата е първата библиография направена по тази тема, като занапред тя ще улесни учените в намирането на източници в процеса на техните изследвания и проучвания. Библиографията е написана по изискванията на Международния стандарт за библиографско описание ISBD(M). Съдържа общо 432 библиографски единици, разделени в две основни части. Първата част е библиография на публикации на авторите родени на територията на община Босилеград и наброява 347 единици, от които 178 на сръбски, 139 на български и 30 на македонски език. Втората част е библиография на публикации на тема Босилеградско на автори родени извън Босилеградско и съдържа 85 единици – 51 на български език, 31 издадени на сръбски и 3 на македонски. И в двете части единиците са подредени по азбучен ред. С цел по-добра информация и по-бързо ориентиране, изработени са и регистри – авторски, предметен, на заглавия, на издатели, на печатници и статистически преглед по години, разказа м-р Миланов.
Освен монографични трудове, м-р Миланов е автор и на няколко научни статии в областта на библиотечното дело. Член е на Сръбската библиотечна асоциация.
Запазвам края за да благодаря на моята съпруга Тина и блиските ми, които изтърпяха цялото творческото напрежение и ангажираност, с които бе свързано написването на книгите ми. Тяхната любов и подкрепа през последните години бяха безценна опора за мен, добави м-р Миланов.
Горан Миланов доказва първо, че е географ, който отстоява идеята си да събира данни и събития за родния си край за да запази, съхрани и запамети историческата география на Босилеградско за идващите поколения и второ, че е първият библиотекар, който амбициозно пробива пътя на библиотечното дело в Босилеградско да заживее в пълния си блясък и сила.
Това е и завършек на разказа ми за този талантлив босилеградски географ и библиотекар, който ни впечатли с ентусиазма си и амбицията си за успех чрез знания, умения и компетенции. Да му пожелаем – Напред, нагоре, надалече!
Милена Миленова
Публикувано във вестник „Визия“
Издвој новости на српском
