Журналистът и популярен телевизионен водещ на публицистични предавания Милен Цветков загина навръх Великден в автомобила си. Той спира да изчака на кръстовище на червен светофар, а отзад в него се забива друга кола, чийто шофьор явно е карал с превишена скорост и по първоначална информация не се е опитал да спре, защото няма спирачен път, а пробата му за употреба на наркотици е положителна.
Нелепата смърт на Милен Цветков, който през този месец започна ново предаване – пот ТВ1 – „Алтернативата“, предизвика стотици реакции във „Фейсбук“ – колеги журналисти, творци, анализатори и зрители се сбогуваха с думи, спомени и коментар с него. Поставиха и много въпроси. „Дневник“ публикува малка част от реакциите без претенция за изчерпателност.
„МИЛЕН ЦВЕТКОВ – лейбъл за журналистика – истинска и неподправена, непреклонна и безкомпромисна. Изчезващ вид са професионалистите като Милен. Трудно се задават трудните въпроси на трудното време. Не е дадено на всеки да защитава каузи, да стои изправен и невъзмутим пред преходните величия. Милен го можеше! И го правеше страстно и неподправено, защото вярваше, че журналистът трябва да задава въпроси, посоки, хоризонти… Но… Милен си отиде! Рано. Много рано! За екипа на ТВ1 е чест, че се докосна до вселената на Милен Цветков! Светъл да е небесният ти път, Милене!“. Това написа екипът на ТВ1, където преди да загине в тежка катастрофа, Милен Цветков започна да води предаването „Алтернативата“ с Генка Шикерова.
Нери Терзиева, с която Цветков е работил в началото на кариерата си в БНТ, написа: „После пак кажете, че няма незаменими хора… Миленски. Незаменим. Мъжкарят на думите и делата в нашия екип. Сбогом, момче!“
„Това момче уби Милен. Но други го свалиха от екран. Тогава вестниците не се надпреварваха да пишат. Живият Милен не беше интересен. Тези, които опитаха да приключат журналистическия му път след един анонс за остров, са същите, които позволиха господството на мощните коли, арогантните синчета и офшорната реалност на политическата „бедност“. Ще ви гони и насън! Пожелавам ви да срещате въпросите на Милен непредвидено. Да ви изскача от сенките на измислените ви прикрития. Да ви гони с усмивката си. Да му искате прошка, но никога да не я получите. Защото го заслужавате. Ада на собствените си постъпки!“, реагира журналистът Миролюба Бенатова.
Журналистът Анна Цолова също се сбогува с Милен Цветков във фейсбук: „Сблъсък на два свята. Защо отново смисленият, честният и талантливият се оказа излишен? Милен, който запази достойнството си като човек и журналист, въпреки това, което му се случваше. Беше пример. Поклон!“
Писателят Георги Господинов: „Един от най-живите български журналисти, човек с реакция, характер и отношение си е отишъл, убит от дрогиран младеж с джип. Тъга, тъга… Лек път, Милене. Помня всичките ни срещи само с добро.“
Журналистът Люба Ризова, която е продуцент на „Алтернативата“, реагира със: „Зловещо, ужасно тъжно и много страшно. Милене, благодаря, че прие поканата да работим заедно. Поклон пред безспорния ти талант и неустрашимото ти сърце.“
Гняв. Не ми дава съвест да превърна този Великден в празник на демона, защото гневът е демон…
Но този, чието Возкресение празнуваме днес, е казал: Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола.
В негово име – нека този път не грешим. И хладнокръвно да ги изринем утре.
Всички тези, които го убиха“, реагира аниматорът Теодор Ушев.
„И сега, след загубата на Милен Цветков, изведнъж се оказва, че ВСИЧКИ са го ценяли и страдат за него, аз питам ЗАЩО БЕШЕ ИЗГОНЕН? Защо нямаше предаване и не водеше нищо по БНТ или НОВА? Защо седя без работа и преди два месеца сподели, че е отчаян, че никой не му дава работа и не го иска? Защо някой трябва да загине, за да погледнем зловещата истина за свободата на словото, състоянието на политическата система и гражданските свободи в България? Или след този въпрос да чакам утре Гешев да ме арестува, защото си позволявам да задавам въпроси по време на извънредното положение?!“, написа оперната певица Александрина Пендачанска.
„Чета колко хора са тревожни, че „ще липсва журналистът Милен Цветков“. Че това е „убийството на свободния глас“. Че е „загуба за свободното слово“ и „тежък удар по свободомислещите хора“. „Журналистът Милен беше „убиван“ няколко пъти. Имаше си и поръчители. И го сваляха от екран. Тогава нямаше жалейки от фейсбук множество. Последното му журналистическо убийство беше помнено три дни в мрежата. И после „журналистът Милен Цветков“ беше позабравен, а настояване за негов медиен живот нямаше. Тръшкане каква медийна загуба е това нямаше от колегията. Сега гледам всякакви (няма да ги нарека негови колеги) служители на „Нова телевизия“ му благодарят за уроците. Виждам, че и доста отговорни фактори от други медии „не могат да повярват“. Колко от тях му предложиха работа се чудя, докато беше още съвсем жив, но убит журналистически?“. Има и други „убити“ журналисти. Които са живи и здрави. И за тях ли ще се сетим колко са били добри, ако, не дай си Боже, нещо се случи?“, е коментарът на журналиста Полина Паунова.
„Струва ми се, че след жестоката и нелепа смърт на Милен Цветков изведнъж се оказва, че всички много сте го гледали и харесвали. Аз не съм – просто не ми допадаше стила му. Но не това е важно сега, защото Човек е убит. Баща, съпруг, син, гражданин… Реакцията към това отвратително престъпление трябва да е категорична и наистина безкомпромисна. Не издигайте в култ Журналиста, а Живота. Всеки от нас днес е можел да бъде на този светофар. И нека журналистиката, ако иска да се измъкне оттам, откъдето е набутана (не без свое участие), издигне глас, поведе, разследва, задава въпроси и настоява за отговори. Какви са фактите? Наистина ли младежът е бил под въздействието на алкохол и/или наркотици? Чия е колата? Колко струва? Откъде 22-годишен младеж има пари за скъпа кола? Подарък? От кого? И т.н… и т.н… В цивилизована страна за това престъпление извършителя не би бил пуснат на свобода, преди съдът да разгледа делото (защото е опасен за обществото), делото би било буквално седмици след престъплението, присъдата би била съобразена с деянието. Абсолютна справедливост няма. Но Справедливост има и тя е ефективна, когато е неизбежна. Трябва да настояваме и да се борим за неизбежност на правосъдието. Защото смъртта на журналиста Милен Цветков може да е зло, от което се ражда нещо добро. И тогава тя вече няма да е нелепа. Това, което той не успяваше да постигне в живота, би могъл да предизвика в смъртта си. Мир на душата му“, написа писателят Захари Карабашлиев.
„Неслучайно публикувам тези думи точно в 00:00 часа. Точно в 00:00 часа започваше предаването „Часът на Милен Цветков“ по „Нова телевизия“. Когато вървеше това предаване, аз бях водещ в една друга телевизия. Прибирах се късно вечер вкъщи и си пусках точно това предаване. В 00:00 часа. Милен беше натикан в този късен час, но въпреки това хората го гледаха. Гледах го и аз. Почти всяка вечер. Защото Милен правеше теми, които другите публицистични предавания не смееха да направят. То не че е имало и много други публицистични предавания… Всъщност „Часът на Милен Цветков“ беше едно от малкото такива предавания. В 00:00 часа. Милен беше различен, беше обективен, беше човек, който живо се интересуваше „Какво става?“, и най-важното – беше свободен“, написа във фейсбук тв водещият Слави Трифонов. Той пише, че тази вечер журналистът е трябвало да гостува във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“. „Поканих го да говорим за свободата на словото, особено в тази извънредна ситуация. Със сигурност щяхме да говорим и за последния пост на Милен в инстаграм, който гласи: „Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят“. Светъл път, Милене! Имахме нужда от теб! Ще ни липсваш!“, пише Трифонов.
„Загубата на Милен Цветков е и загуба за българската журналистика. Той ще бъде запомнен като непримирима личност с характер, който правеше и журналистика с характер, близка до зрителите и неподвластна на интересите на силните на деня. В професионалния си път Милен Цветков демонстрираше критичен подход, защитаваше позициите си и гражданския интерес независимо от трудностите“, заяви в специално съобщение президентът Румен Радев.
„Нелепата смърт на Милен Цветков заглуши един от силните и обичани гласове на свободната българска журналистика. Беше умен, независим, чудесен! Собогом, Милене, поклон!“, написа дипломатът Стефан Тафров.
Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов написа: „Гостувах в новото предаване на Милен преди три дни. Беше както винаги – жизнен, усмихнат, увличащ след себе си. Пресният спомен от контакта ни прави тази новина още по-шокираща и чувството за загуба по-релефно. Беше започнал нещо ново, беше в стихията си, предстоеше му отново да бъде в ярък контраст с околния пейзаж…
Милен ни се притече на помощ в труден момент. Сам ни потърси и подаде ръка. Не се пестеше, не се ослушваше, не търсеше заслон в блудкава неутралност. Застана с името си в името на убежденията си, когато малцина биха го направили. Такава рядка щедрост се помни, задължава и оставя дълбока благодарност.
В общуването ни през тези месеци долових, че под ярката му виталност има тънка чувствителност към заобикалящия го свят, внимателно вглеждане, неочаквано дълбок размисъл. Видях го като човек, който не се страхува, и за мен това е най-важното.
Ще ми липва и ще остави голяма празнина в общия ни живот.
Лек път нататък, Милене!
А ние оставаме да вярваме във Възкресението.“
Конституционният съдия Атанас Семов написа: „Mилeн Цвeтĸoв зaгинa oт тoвa, ĸoeтo нaй-cилнo нeнaвиждaшe: бeзнaĸaзaния пpoизвoл! Зapaди пaмeттa мy cмe длъжни дa гo ĸaжeм яcнo: в Бългapия нямa влacт, ĸoятo peaлнo дa ce бopи cpeщy paзпpocтpaнeниeтo и yпoтpeбaтa нa нapĸoтици! Πpoдaвaт ce ĸpaй вcяĸo yчилищe ce, в xиляди зaвeдeния, нa знaйни зa мнoзинa явĸи – и нe, ниĸoй нe пpecлeдвa yбийцитeMилeн Цвeтĸoв бeшe MHOГO CИЛEH ЖУPHAЛИCT! HEΠPИMИPИM, HEΠOKOPEH, HEУДOБEH! HECTAHДAPTEH! HEУMOPEH! C мнoгo cилeн интeлeĸт, блecтящи жypнaлиcтичecĸи peaĸции, c бъpзa миcъл, динaмичeн, зeмeн и глoбaлнo миcлeщ.
Cвaляxa нeгoви пpeдaвaния, гoнexa гo, бягaxa oт нeгo – нaĸpaя гo нacтигнa eдин нeдъгaв млaд cимвoл нa вceoбщoтo бeзнaĸaзaнo бeзoбpaзиe“
Във „Фейсбук“ беше припомнено и интервю на Милен Цветков от преди десет години – с Бойко Борисов, който тогава е премиер в първия си мандат. Тогава той водеше сутрешния блок на EBF, след като „Нова телевизия“ го свали от ефир:
Учителят по история и образователен експерт Емил Джасим реагира и в друга посока по темата, заради фактите от катастрофата: „Знам ги мамините синчета. Знам как им угаждат на всички дори най-дребни капризи, как ги презадоволяват, как са наследници на бизнес, дори отличници.
Знам ги, защото във всеки клас има поне по един такъв.
Мамините синчета са винаги деца на някой с едър бизнес или на висока позиция. Родителите им не са им предали елементарно чувство за човешка близост и са компенсирали това с пари и придобивки. Освен това не са им предали нито основна отлика на добро от зло, нито ненарушимия закон, че човешкият живот е безценен.
За мамините синчета никога не е важно онова „А после?“, защото за тях после-то е винаги отложено или най-често спестено.
Мамините синчета никога не са навреме с който и да било училищен ангажимент, защото знаят, че „после“ никога не идва за тях. Винаги им се разминава. Винаги, преди да дойдат при мен.
Преди буквално 10 дни използвах метафората с катастрофата пред едни мамини синчета в 12-ти клас, обяснявайки им неизбежността на пропуснатия за последен път краен срок. Дали ще има резултат, освен ниските им оценки? Не вярвам.
Мамините синчета винаги после изкарват матурите отлично… със слушалка в ухото. И после отиват да учат в някой скъп западен университет, за да могат после да се гордеят как са се върнали и са станали шефчета на някого като Милен Цветков. Или другите талантливи журналисти, които башибозукът на олигарсите разчиства от медиите.
Мамините синчета винаги се отървават, защото „татко познава много хора“, и защото „ти не знаеш кой е чичо ми, бе, нещастник“.
Мамините синчета винаги вършат всичко това с подкрепата на мама и на тате. Мамините синчета карат пияни и надрусани, а когато ги хване полиция, звънят на тате, който звъни на шефа на полицията. Тогава мамините синчета обещават да не правят повече така, защото цял живот родителите им искат само това – да обещаят, че повече няма да правят така. После пак карат нашмъркани и заляни.
Мамините синчета са бъдещи депутати и министри.
Онези депутати и министри, които се страхуваха от въпросите от Милен Цветков.“
Издвој новости на српском
