Навън е непоносимо топло, горещият въздух пари вътрешността на обърканата дребна човешка душа. Със силен замах и в захлас Луцифер реши да ни покаже, че не бива да си показваме муцуните навън, да ги отварме също не бива. Градусите рязко скочиха и продължително изпепеляваха надеждите, че нещо смислено и благоразумно ще успеем да прочетем в дневното журналистическо тресавище и идила.
Медии хрантутници, журналисти безумници. В условията на свръхстимулирано информационно потребление, продължаваме да се клатушкаме в люлката на “информационно робство”, характеризиращо се с комуникационна пасивност и податливост на манипулации. За нищо съществено не говорим, не пишем, не търсим. Неусетно и безмислостно станахме жертва на медийна дебелащина, простотия и антимедийни послания, жертви на несъстоялия се дебат, как действително изглежда милата родна картинка.
Ежедневното информиране от региона опира до там да четем кой изяде суджука, колко са 4 тона суджук, 60 килограма телешка пъстърма и филе Елена, и къде бившият военен Бай Симо скри пистолета и защо сви цигарите на самоубиеца. Резултатът от подобни новини, нито е увеличеното потребление на меса, луканки, шпекови салами, бутове и прочие, нито е в полза на следствието и прокуратурата, абе той клептоман ли е или неясна знакова фигура.
За дребнотемието, което наред с горещините, разгорещиха новини от сорта на тази по повод развяване на знамето на видна политическа партия след футболен мач, хич не ми се говори.Шизоидно явление, по-страшно от земетресение. Децата били самоволично решили, никой не ги бил насърчил, подучил. Кой ти гледа законовите разподредби, децата да НЕ се използват за политическа промоция и пропаганда, и забрана за мешателство на политика и спортни активности. Че и синът на известен политически лидер предвожда партийна делегация в Гърция. Непълнолетен, широкоскроен, широкогръд, коремест, но оптимист, знае как да демонстрира величие и слава. Умна на баща си глава. „Ко би реко чуда да се десе, мале звезде отаджбина раджа, браво тати, браво мами, дегизирани хаймани”. А пък кмета на малко градче с „опел инсигниа” по морските плажове обикаля, гласоподавателите нагло заобикаля. Ха, пък оня с могъщество и слава, два дни в студените води на Сибир риба лови, от американците не се бои, трябва да е каракуда таз риба хем вкусна, хем гнусна.А пък договора за добросъседство отвори нова страница с историята на балканските народи, блясъкът на зората на демокрацията свети силно, яко, половинчато.Тато стана Съединител, че и спасител. Доза шербет, порция солети, по-евтини били тез мигове, клети самолети.Обърканият читател броди, рови, търси, иска, на медията по острието на бръснача все не и стиска.Трае, премълчава, дори градусите на жегата занижава.Идотски заглавия, фалшиви новини и прес съобщения препотвърждават твърдението, че драстично простеем, дебелеем, давим се и лутаме, в тълпите все се бутаме.
Ако всеки ден не получавате поне един съществен отговор на въпроса, който ежедневно ви вълнува, изключете телИвизора.Аман от хубави новини, растат заплати, розови домати на етажи, шарени витражи и райски гас, изобилства доброта, висота, красота и боклукчийска миризма. Вони, не се трае, врачка на боб бае, зрителя не хае, все се мае, подремва, спи и кротува, не ще да умува.Чети глупости, преглъщай вкусно това блюдо безвкусно, старо, подгрято, дерайлирано,наелектризирано. А пък светските заглавия, същата порода, светска тенденция и несгода. Чета откровени примери за идиотски заглавия „Оперна певица не може да спре да пърди, след като си прави операция,губи работата си” или „Десетгодишно момче краде колата на родителите си, за да навести баба си и дядо си на 100 км разстояние …после казва на полицаите, че е джудже, което си е забравило шофъорската книжка”….аман от пръдни, попържни, шницели и крокети, и хора сътворяващи в стил „фейк брейк” новини в кухнята на селски мезонети.
Задавате ли си въпроса защо не искат да знаем, да виждаме, да чуем…Мощните лешояди и кукловоди, най-безочливо влизат в колаборация с общия им враг, реципиента. Уплашени, действат задкулисно, хаотично. Прегръщат врага си,слагат вестника на гърба му вместо заглушител и хоп, опират дулото на пистолета, забиват острието на камата. Дълбоко, бездушно,кръвожадно, радушно и гладно. Когато моралните ценности изостават и фанатичното преследване да покоряваш вселената и света те обзема, няма спасителен ход и жилетка, нелепа гледка. Има три изхода: „Ближи си сладоледа, чети си вестничето парцалесто или намери по-хубаво място, отвъд синорите и небесния свод, най-подходящият ход”.
И ако четейки текста сте си спомнили за някое познато лице и особа, няма глоба. Споко, стой, за правоподобните си мисли, никога не се бой. Словото е оръжието, но онова слово, което обръща клеясалите мисли на теб, на мен, на оня и този, без монолози.* Думата” вестниче” е излозвана като събирателно съществително и обобщаващ образ за всички медии, без изключение.
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
