Мариана Кирова може да се нарече един съвременен будител. Не само защото е поет, писател, литературовед и преподавател. Най-вече затова, че избира да предава знанията си на младите хора там, където за българското слово има най-голям глад – сред българските общности в чужбина. При това не в някоя добре уредена европейска държава, а избира градчето Тараклия в Молдова, оставяйки работата си в Софийския университет и в Националния литературен музей.
Повече от 80 на сто от около 15-хилядното население там е от български произход. Това са нашите сънародници, които са напуснали България след поредната Руско-турска война през ХІХ век. Тези хора са преселници от Свиленградско, Хасковско, Старозагорско, Ямболско, Сливенско, Бургаско, минават през Румъния и стигат до Бесарабия, където се заселват. Най-голямата компактна българска общност в Молдова е в Тараклия. 70 процента от студентите в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ са от български произход.
Тази учебна година Мариана Кирова е единственият преподавател там, командирован от България по линия на Министерството на образованието. За университета в Тараклия споделя, че това е не само образователна, а и културна институция – има библиотека с българска литература, където книгите са много търсени, има и танцов състав, който обаче изпитва остра нужда от костюми. Студентите не срещат трудности в курсовете по българска литература, въпреки че по рождение говорят диалектен, архаичен български език. За първите три месеца в Тараклия само няколко пъти е чула по улиците руска реч.
Хората там говорят български език, онзи език, който говореха моите баба и дядо в Ивайловградско. С голямо удоволствие преподавам на студентите, защото за тях България е нещо свято. Те толкова се интересуват от българската култура, литература! За тях България е най-хубавата страна.
Повечето студенти от Тараклийския университет искат да продължат обучението си по магистърски програми в България. Дали пък няма да останат разочаровани от реалността, която ще срещнат в бленуваната си прародина?
Това не са разглезени деца. Идвайки в България, те ще се адаптират много по-лесно, отколкото други студенти, защото са борбени. От поколения наред са се преборвали за оцеляването си там като българи. При тях няма да видим онази претенциозност, която имаме ние самите и в България ще намерят много лесно своето място.
Мариана споделя, че 15-дневните практики в България са много чакани от студентите, но крайно недостатъчни, а други възможности няма. Като цяло хората в Тараклия описва като много възпитани, консервативни в добрия смисъл на думата, на които модерните нрави не са оказали пагубно влияние.
Докато е в Молдова, Мариана Кирова разбира за излизането в България на нейната стихосбирка „Завръщането на Лилит“, под печат е и новият ѝ роман „Седем години любов“. Известния от митологията образ на Лилит, първата жена преди Ева, създадена наравно с Адам, свързва с идеята, че жената трябва да бъде равностоен партньор на мъжа и само така човешкият род може да представлява едно цяло. А новия си роман определя като новела, описваща преживяванията на един мъж и една жена в рамките на 24 часа с много ретроспекции.
Мариана Кирова е автор на много научни и художествени публикации, стихосбирки и сборници с разкази, носител е на две първи награди за литература, работи и като журналист. Отразявайки работата на Парламента в продължение на 20 години, Мариана разбира, че законодателната дейност всъщност е много интересна, защото показва тенденции. А литературната си дейност описва така:
Аз пишех стихове още от детските години, пишех и късах, защото, когато ставах по-голяма, текстовете ми се струваха съвсем детски…Този, който пише поезия, някак много трудно пристъпва към прозата, защото тя изисква дисциплина, а поезията е емоция, тя минава през теб и излиза на листа. И аз започнах да пиша проза като поезия.
Източник: bnr.bg
Издвој новости на српском
