Максим Минчев: 7 ректори от България ще участват в журналистическата среща в Молдова

България и БТА са домакини на световния конгрес на информационните агенции през 2019 г., каза генералният директор на БТА Минчев, който е и генерален секретар на Световния съвет на агенциите

– Г-н Минчев, 13-ата международна среща на българските журналисти започва след няколко дни – на 4 октомври, в Молдова. Как избрахте мястото на срещата тази година?

– Отдавна имахме желание за Молдова по няколко причини. Първо, заради огромното българско малцинство – 80 000 души. На броени километри от Молдова има и големи български общности в Украйна, които са 200 000 души. Така се оформя една сериозна бесарабско-българска общност, която води началото си от средата на XIX в. след поредните руско-турски войни, и може би е най-голямата компактна българска общност извън територията на България. Тя е населена с етнически българи, които в последните десетилетия проявяват и по-голям интерес към родината майка.

В Молдова българските медии не са чак толкова много, но винаги са участвали в нашите срещи.

Друг важен факт, който предопредели избора на мястото, е наличието, а известния Тараклийски университет, открит преди 10-ина години от президента Първанов и молдовския му колега. Тараклия е градът с най-много етнически българи, близо 85% от населението. Университетът, за съжаление, има доста проблеми в момента.

– Какви са те?

– Всякакви – от финансови до програма, преподаватели. Все пак Тараклия не е голям град, има около 20 000 души население. Проблемите на университета там са в умален вид проблеми и на българското образование, на българските общности навън. Проблем е и използването на нови технологии. Но колкото и да са много, въпросите опират до финансова страна, а и до държавнически решения, защото все пак този университет е молдовски и молдовците имат пълното право да налагат своите правила там. Не достигат преподаватели, в учебната програма не всичко е измислено така, както е желано.

Има обаче една изненада, която ще се случи по време на нашата среща. От българска страна съществуват университети контрагенти – Русенският и Великотърновският. Ректорите и на двата ще бъдат там и се очаква да подпишат тристранно споразумение, което да даде някакво решение за бъдещето на този университет. За мен то е важно, защото кореспондира с цялостното решаване на проблема за изучаването на български език зад граница.

– Темата за образованието и българския език ще бъде много дискутирана на журналистическата среща и това се случва за първи път. Защо я избрахте?

– Без да сме го замисляли по този начин, се оказа, че има повод за голям обществен дебат. Защото от решението да направим срещата в Молдова до ден днешен се появи основен проблем, свързан с решението на Порошенко и украинската страна да отрежат изучаването на майчин език след 4-и клас. Ще има закон, с който на националните малцинства ще се разрешава да учат собствен език само до 4-и клас. Оттам нататък задължителен ще бъде само украинският език. Много сериозно реагираха румънците, унгарците, предстои реакцията на Русия. Ние също реагирахме и се радвам, че и Бойко Борисов, и президентът, и вицепрезидентката взеха отношение. Така темата за езика и ограничаването на правата на българите в съседна Украйна ще се превърне в повод за дебат.

Същевременно в Молдова ще участват 7 ректори – проф. Любен Тотев от Минно-геоложкия университет в София, който е и председател на съвета на ректорите, проф. Людмил Георгиев от Нов български университет, проф. Пламен Илиев, ректор на Икономическия университет във Варна, доц. д-р Иван Марчевски от Стопанска академия, Свищов, проф. д-р Христо Бонджолов от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, проф. д-р Велизара Пенчева, ректор на Русенския университет “Ангел Кънчев”, директорът на Медицинския университет във Варна, както и Мария Фъртунова, директор на дирекция “Висше образование” в Министерството на образованието.

Ще имаме 4 панела, посветени на образованието. Оказа се, че всички колеги, които ще дойдат – от Израел, Испания, Гърция, Кипър, Канада, САЩ, се интересуват от тези неща. Особено от новите платформи за образование. А и голяма част от българските университети вече имат квоти за българи от Македония, Западните покрайнини и Бесарабия. Отивайки там, могат да се запознаят с бъдещите си студенти.

– На тези срещи винаги има представители на изпълнителната власт, които могат да вземат решения. Сега какви гости очаквате?

– Ще има представители на министерства, също и зам.-министри, но не за да има конкретни решения. Ние сме медиатори, нашата работа е да повдигнем въпросите, да се чуят всички страни – това са принципите на нашия занаят все пак.

Темата на цялата среща е много важна – “Политики на близостта”. Тя е направена така, за да даде по-широки граници на дебата, да можем да говорим и за бизнеса, завръщането на младите хора  от Бесарабия, за трудовия резерв, който съществува. Само това лято 1000 души от Украйна и Молдова бяха взети на работа по българските курорти.

Не на последно място е емоцията в Молдова. Там живеят чисти българи, основно от Югоизточна България – от Ямболския, Сливенския, Старозагорския край. Говорят много хубав, запазен български език с малко руско влияние, сладък език. Като ти каже “дохождам”, и ти става приятно.

– С какво се занимават?

– Със селско стопанство, градинарство, имат лозя, интегрирали са се в тяхното общество, но си живеят отделно. Впрочем на територията на Молдова има едно село Паркани, което е най-голямото българско селище в чужбина. 10 000 души живеят там. В Чикаго живеят 150 000 българи, но градът не е български, докато тук е изцяло.

– Има ли български медии в Молдова?

– Самостоятелни не. Има няколко предавания по телевизията и радиото, има радиостанция и списание, но те са двуезични. Но пък има немалко български журналисти. Новината за БТА е, че на срещата ще открием официално наш пресклуб в Тараклия, в който ще назначим кореспондент. Журналистката там ще е бесарабско българка, завършила Великотърновския университет, която се връща и ще ни праща всекидневно информация.

– Какво печели българската диаспора, когато БТА организира журналистическите си срещи? Не са ли само разходи за тамошните българи?

– Разходи нямат, защото ние плащаме всичко. Те нищо не губят, но печелят няколко неща. Акумулират вниманието към себе си както на държавата, в която пребивават, така и на България. За това спомага отиването на толкова много български журналисти там – от всички медии и от целия свят, както и на български политици. Сега са потвърдили 6-има народни представители от медийната комисия, Съветът за електронни медии, главни редактори, журналисти. На срещата ще има и хора от туризма, както и от бизнеса, където се търси работна ръка.

– 13 години наблюдавате медиите на българските журналисти в цял свят. Как се развиват те?

Мощно се увеличиха сайтовете и електронните издания, намаляха хартиените. Останаха предимно списания, както и оцеляха онези, които имат по-голяма и стара история – в Украйна, Чехия, Унгария. Рожбата на демокрацията бяха вестниците, много от които имаха голям бум, а намаляха покрай промените в технологиите. Не изчезнаха, но се превърнаха в сайтове. На хартия продължават да излизат родените преди 20 години многотиражен вестник “Нова дума” в Испания и “Български хоризонти” в Канада. Имаме нов вестник в Кипър, а наскоро научихме и за медия на българи в Аржентина, които не успяха да се организират да дойдат на тази среща.

– Какво се случва с БТА освен журналистическата среща? Агенцията скоро ще има голям юбилей.

– БТА се подготвя мощно да посрещне през февруари своята 120-годишнина. Тя е една от най-старите агенции в света, която не е спирала да работи, не си е сменяла името и е с много голям авторитет и у нас, и навън.

За юбилея строим мултифункционална супермодерна зала, каквато почти няма у нас, и очакваме тя да се превърне в ценна информационна и културна точка на София. Ангажирали сме архитекти, техници, визионери, телевизионни експерти, за да имаме този център. Мултифункционалността на медиите е нещо, което не може да се спре. Колкото и агенциите да са консервативни като начин на работа, толкова са и модерни като начин на прилагане на новите технологии.

– Вие самият сте на много високи позиции в световната агенционна журналистика. Президент сте на Черноморската асоциация на агенциите, на Асоциацията на агенциите на Балканите и Югоизточна Европа, но най-авторитетна е позицията ви на генерален секретар на Световния съвет на агенциите. Именно като такъв предстои да посрещнете едни от най-големите имена в този съвет в София. Защо?

– Всичко това все пак е признание за големия авторитет, който БТА има в света. Нашата агенция е един от лидерите на Балканите заедно с Анадолската агенция.

Неслучайно на нас беше поверен световният конгрес на агенциите, който се провежда на всеки 3 години и ще бъде в София през 2019 г.

Затова на 30 октомври тук идват 10-те най-големи агенции в света за поредна среща, която на практика е подготовка за конгреса. Пристигат президентът на световните агенции (той е англичанин и ръководи Прес асошиейшън), ще дойдат колеги от Франция, САЩ, Япония, Саудитска Арабия, Швеция, Кувейт, Германия и Италия.

– Каква е ролята на агенциите в съвременната журналистика?

– Няма фалшиви новини в агенциите. Същевременно 80% от световната информация минава през агенциите. Всички национални телевизии – не само у нас, а навсякъде по света, обикновено започват емисиите си с новини, които завършват с фразата “съобщиха информационните агенции”.

Източник: www.24chasa.bg