Всеки един от нас ежедневно е в плен на десетки статии из вестници и списания, телевизионни и радиопредавания обсъждат въпроси, засягащи икономическото, политическото, информационното и други пространства. В медийното пространство от едната страна теми от смяната на караула в Народното събрание, цената на модните ментета на министерските чанти, лачени, дърти и миризливи. Следва космическата сума на черешата и лафа за кюстендилеца дето с три щайги череши си купува кола, че и паркинг място. Цената на ягодите удари стотака, на фона на спирането на топлата вода в софийските квартали, филмовата поредица за крещящите лелки и „ лигавите” деца и колебанията на времето, лято ли е, зима ли е, дори сезоните не можаха да се разберат.Всеки ден ритници, юмруци, раздаване на правосъдие в класните стаи и дворове, бързи и яростни по пътищата, неграмотност на образователната система, телефонните измамници и поредните разследвания за схемите за купуване на гласове записани от мулета и хора под прикритие. От другата страна политическо безхаберие и величие в Народната скубщина, обещания за солидни заплати и терзания за постове, обновяване на срутени мостове, цитати и медийно раздухване.
Всеки сам избира към кое пространство ще насочи внимнието си. Всичко онова , което се случва, пред очите ни не днес, не вчера, а през последните десетина и повече години е бързо и неудържимо навлизане в задълбочаваща се криза. Криза на личността, на доверието в обществения ред, на безпаричието и отчаянието, депресията, самовглъбването и изолацията. Вече сме виждали какви ли не кризи. Може би затова тревожните симптоми не предизвикват особено безпокойство.
На фона на кризистните ситуации все по малко можем да чуем за издигането и утвърждаването на естетически и морални принципи. В мен постоянно и все по-често възникват поводи за съмнения –кога точно и без да се усетим, угасна желанието за човечност и има ли някакав шанс за неочаквано съживяване на загубените ценности?! Сегашната криза обаче не дава признаци, че се готви да си отиде. А последиците от престоя й стават все по-осезаеми. Няма концептуално мислене, няма ядро за генериране на енергия за продуктивни и променящи се процеси.Какво ни е нужно, творческа инвенция и смяна на мисленето, което дали ще дойде с протичащата през последните едно-две десетилетия смяна на поколенията?! Гледана отстрани, описаната ситуация изглежда обезпокояваща и дори да вдъхва някакъв оптимизъм лежи проблемът за истината, за възможностите и невъзможностите да бъде изричана.
Питам се къде е културното пространство?! Мъчителната и неопределеност витае и не намира своето място. Ще кажете то и културното пространство все повече губи очертанията си, размива границите. Следователно историите за истинските герои и героизма отчаяно, но храбро и достойно да изхранваш семейството си, да помогнеш на възрастни при поредния опит на грабеж и изнасилване, дарителска кампания, ученически постижения, творчески образи жалонирани от не едно и две високи постижения и ред други неща от списъка на положителните новини губят всякаква следа и значимост.
Горчивината, болката и гневът от подмяната на доверието в истинските човешки благодетели, това своеобразно предателство в политическото и икономическо пространство, се нагнетява в душата ни до степен, която рaзболява дори тялото ни. Всеки един от нас укротява първичните неща в себе си – страх, желание за мъст, обида. Изминавайки своя път всеки се усъвършенства, печели (не)уважението на околните. Всякаш цялостната кризистна ситуация замъглява трезвият разум, бушуващите в сърцето емоции ни застигат, желанието да отвърнем подобаващо на предизвикателствата, и да покажем, че сме живи същества с достойнство ни променя.Борбата е обречена, с предварително предрешен резултат. Пат и мат.
Винаги, когато се почувствам задъхана от случващо се в заобикалящата ме действителност си спомням, че любовта е основния двигател на всичко. Именно тя ме облагородява, извисява и балансира душата, превръща ме в герой. В добрия герой в добрите и лошите филми.Тя, любовта е ключа, който отваря вратата на спокойствието и душевното равновесие, сила, която предопределя поведението ни към духовно израстване. Любовта е трепета и изпитание на сърцето. И ето как, стъпка по стъпка, ден след ден се озовавам отвъд матрицата, под влияние на силата на любовта, Защото пътят на живота и раждането на личността минава единствено и само през призмата на любовта. Нека да я преродим, защото само така ще се съхраним.
Любовта е всичко, което имаме — единственият начин да си помогнем един на друг. – Еврипид
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
