Лилия Семкова: Българската народна песен е моята душа

Българското национално знаме ще бъде официално издигнато тази вечер на 111-метровия Пилон „Рожен“. Празничната програма за откриване на монумента на българското знаме на Роженските поляни ще започне в 18:00 часа с изпълнения на фолклорните ансамбли „Родопа“ и „Тракия“. От 19:00 часа е тържественият спектакъл с вплетени исторически картини, откъси от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, стихове на Ботев, Вазов, Петко Славейков, изпълнения на хор „Ваня Монева“, Християна Лоизу, Лилия Семкова.

Певицата Лилия Семкова е бесарабска българка от Украйна. Ето какво разказа тя пред БТА: 

Лилия, родена сте в китното бесарабско българско село Чийший, Болградски район.  Какво си спомняте от детството и какви са творчески изяви в родното Ви място?

Родното ми село Чийший се смята за най-българското село в Бесарабия. Спазваме всички български традиции и обичаи, дори имаме традиция, която не съм срещала тук – „на прът“ (песенно шествие, което се прави само на Великден от моми и млади жени). В семействата ни се говори на български диалект. В Чийший, както и останалите бесарабски българи, се стремят да запазят езика, културата и традициите.

Творческите ми изяви са от малка. В нашия род по майчина всички пеят. Особено голям талант имаше моята баба, тя пееше уникално български народни песни. Винаги се помня на сцената да пея. Учих в музикалното училище в Чийший, преподавателката ми Евгения Шлопак повярва в мен и винаги ме насърчаваше към успех. Много участия имах в концертите на дома на културата заедно с българския народен оркестър „Извор”. Това са едни от най-хубавите ми детски и юношески спомени.

Какво е за Вас българската народна песен?

Българската народна песен е моята душа, моето вътрешно аз, моята радост,  мой успех. Тя е всичко за мен.

Как се самоопределяте?

Винаги съм била и ще бъда българка. Независимо къде съм родена и къде съм израснала – аз съм българка и се гордея с това. Българското винаги е в мен. Дори на държавния изпит в училището в Одеса дирижирах българската народна песен „Пеперуда”, за мен това беше важно – да се представя с българска песен, като българка. Изпита взех с много висок успех. И смятам, че именно благодарение на това се представих добре. Също така по време на встъпителните изпити в Одеса бях приета с изпълнението на българската чийшийска песен „Богдан Калинка думаше”. Тогава журито отбеляза този факт.

Какво успяхте да постигнете в професионален план като певица?

Професионалният ми път винаги е с много препятствия, усилия и работа, както в Украйна, така и тук. Много ми помогна участието в риалитито, според реакцията на хората съм успяла да се представя добре. Това ме радва. Оттогава мина вече доста време, а хората още ме помнят. Това е голямо щастие. Успях да направя две авторски песни, които имат голям успех. „Жалба за България“ ми е подарена от моята приятелка – певицата Славена. Музиката и текстът са нейни. Аранжиментът е дело на моя добър приятел и музикант Стефан Йорданов. В момента песента звучи не само в България, а и извън нея – много хора в чужбина я заобичаха. Обичам да работя с надеждни и талантливи хора. Радвам се, че клиповете имат успех, защото гледанията са много. Обикалям и по свои участия – събори, концерти и частни партита.

2023 година започна с много силни проекти. Единият от тях бе на 14 февруари с песента „Молитва за любов”. Тя е много лична и съкровена за мен. Това е авторска песен по текст на Славена. Това е един от скъпите проекти като бюджет. Работя с едни от най-добрите оранжьори в България. Един от тях  е  Николай Тошев. Много се радвам, че успях намеря възможност да осъществя една от най-големите си мечти – да представя песента и клипа.. И имам още една мечта – да издам албум. Той вече е почти факт. 12 авторски песни ще бъдат включени в него.

Българските преселници в Бесарабия над 200 години пазят своите исторически корени и самосъзнание, език, бит и култура. Но също така вече в Бесарабия те създават и нови песни, което е много характерно за Чийший. Разкажете ни какви са характерните чийшийски песни.

Да така е. Песните, които са характерни за нашето село, зная от леля ми, които ги е пяла. Тя е певица в българския народен оркестър „Извор”  в Чийший и е известна в Бесарабия. Това са мелодичните и многоцветни песни като „Драго ми е,  мила мамо”, „Снощи минах”, на която заедно с Мария Димитрова направихме обработка. Има и други, които имат добруджанско звучене. Планирам  в бъдеще да направя аранжимент на две чийшийски песни.

Направихте клип на чийшийската песен „Богдан Калинка думаше”, която стана емблематична за бесарабските българи.

Песента „Богдан Калинка думаше“ наистина се е превърнала в своебразен химн на бесарабските българи. Когато мислехме къде да бъде заснет клипът, еднозначно реших, че ще е на паметника „Шипка”. Защото в песента се говори за турското робство на българите. По време на най-студените зимни дни заедно с екипа успяхме да  заснемем видеото. Идеята беше да поздравя България и българския народ по случай националния празник – 3 март.

Изпитвах преклонение и гордост. Изкачването до самия връх беше малко трудно, тъй като беше необходимо специално оборудване за снимане, но успяхме. Там горе не ми беше студено, бях изпълнена с гордост и вълнение, че в този момент сме на това свято място и изпълнявам тази уникална песен.

Аранжиментът на песента е на Русан Урманов, кавал – Недялко Недялков, китара – Атешхан Юсеинов и акордеон – Стефан Йорданов. Записът, миксът и мастерингът са на Калин Георгиев. Видеото е дело на екипа на Luminar – заснемане и монтаж Павел Петлички и дрон – Георги Костадинов.

Тази песен „Богдан Калинка думаше“ е създадена по текст на  чийшийския поет Николай Стоянов и по музика на певицата от Чийший Ирина Кирмикчи.

Какво е за Вас България? 

Щастлива съм в България, чувствам се много добре и спокойно. Разбира се, че ми липсва семейството. Много ги обичам, благодаря на родителите и сестра си.

Всяка сутрин, когато се събудя, си казвам: „Боже, благодаря ти, че съм в България”. Честно казано, животът ми се раздели на две части – живот в Украйна и живот в България. Това е моето място, където се усещам най-добре.