Жалкият скандален водевил който започна с „културната дипломация“ на северномакедонската президентка Гордана Силяновска в София и продължението с непремерените изказвания на премиера Мицковски и външният министър Николоски, беше опит за допълнително злепоставяне на България пред македонската общественост и света като страна, която уж не уважава македонската държава, (която иначе първа я призна и активно подпомагаше нейното конституиране и утвърждаване), не признава „македонскиот язик“, „македонската идентичност“ и пр.
Липсата на македонско знаме на снимката с българският президент, което за такъв тип частни посещения не се полага по протокол, беше използвано за безкрайни словоблудства срещу България, от които си личеше намерението на македонските управници да оправдаят нежеланието си за изграждане на добросъседски отношения с България и пълноправно членство на Македония в Европейския съюз.
Ако сравним тона и съдържанието на техните антибългарски изказвания, с раболепното им поведение при посещенията им в Белград и изказванията на сръбски управници по въпросите за България и Македония, става ясно кой е режисьор на цялата тази постановка. Даже не е нужно да се привеждат цитати и допълнителни доказателства от иначе пребогатата история на антибългарската пропаганда която цели десетилетия обилно се лее срещу България, паралелно с опитите за сръбското овладяване на Македония.
Поредната модификация на „Начертанието“, сега прекръстено на „Сръбски свят“, отново включва Македония, но не вече като самостоятелна и независима европейска държава за каквато се залага България, а като южна сръбска провинция. Каквато сега например е Войводина. Това е перспективата която македонските управници и техните северни съседи реално предлагат на македонците.
Крокодилските сълзи с които македонските политици се опитват да се изкарат жертви на евроинтеграцията заради „българският натиск“, засега не срещат разбиране в Брюксел откъдето постоянно им сочат преговорната рамка и ги отправят преди членството си в ЕС да решат двустранните си проблеми с България.
Каквито реално не съществуват. Проблемите са в несъвместимостта на македонския културен и политически модел с европейските критерии за членство.
Трудностите с македонската евроинтеграция идват от това, че Северна Македония, оплетена не само в агентурните, но и в духовните си зависимости от Белград, няма готовност да изпълнява европейските критерии за членство и продължава да чака нов исторически шанс в рамките на „сръбския свят“.
Странно е, как Мицковски не иска да види, че огромна част от сръбския народ също не споделя концепцията за „сръбски свят“ и че тя среща все по-жестока съпротива и в самата Сърбия независимо от огромната пропагандна машина от уебсайтове, телевизии, радиа, вестници.
Геополитиката все пак не се ръководи от турбфолка и риалити програмите на сръбските телевизии в Северна Македония. Замитането на Коридор 8 застрашава важна пътна артерия в южния фланг на НАТО, а това вече е опасен европейски провал на управляващата сръбска фракция на ВМРО-ДМНЕ. Те вкарват Македония в противоречие със стратегическата концепция на НАТО и застрашават националната сигурност не само на Северна Македония. А това е много по-сериозен проблем от провала на „културната дипломация“ на македонската президентка в София, зад който си личи прозрачен сценарий да се предизвика остра реакция на София и после да се стовари цялата вина върху нея. Добре е, че българската дипломация не се спусна на нивото на смешните просташки провокации на македонските управляващи.
Вместо да използва опита и подкрепата на добронамерените си европейски съседи за успешно приключване на преговорите за членство, кандидат-членката за членство в ЕС Северна Македония се оставя да бъде използвана от неевропейската си съседка, за тяхното безкрайно протакане.
В Скопие очевидно не осъзнават, че единственият който няма интерес от македонското еврочленство, е именно техният „най-добър приятел“ който им предлага перспективи от миналото.
Иван Николов
Издвој новости на српском
