След като преди няколко дни портал „ГЛАСПРЕСС” публикува видео репортажа за с. Белут с интервюто на Ани Стоянчова от гостоприемния ДОМЪ РадкоСтоѣнчови, и след като получихме одобрение предлагаме на вашето внимание последното стихотворение на Ани от нейния ФБ, което очарова с идеята за Кръговрата и Вечността в Преходността на Живота, идея, която тя споделя, вплитайки в своето откровение щрихи от мъдрите достижения на Хераклит и Овидий.
…………
Колко бързо тече всичко
Колко бързо πάντɑ ρ֜ει֮
ρ֜ει֮… ρ֜ει֮… πάντɑ ρ֜ει֮…
Колко бързо минава всичко
и колко бързо κινει֘τɑι
колко бързо се променя –
кинетично, безспокойно, във движение
се променя… и изменя…
И менят се всички форми –
In nova fert animus mutatas dicere formas…
Духовете сменят форми,
формите, одухотворени,
като сенки на материя
прииждат и убягват –
покрай тебе, покрай мене,
в планините и моретата,
в облаците и дърветата…
ту съм аз и ту си ти,
ту пък някой друг и никой,
който не е с нас, ала е тук
И докато πάντɑ ρ֜ει֮ във времето,
πάντɑ κινει֘τɑι в нас самите
И всичко в нас мени се,
докато течем във времето
πάντɑ χωρει֘ κɑὶ ου֙δὲν µένει
всичко се променя и нищо не остава…
… докато течем във времето,
изтича то, поело наш’та сила
и мени се тя във нови форми
в кръговрата на отвъдно-земно…
Там, където няма ВРЕМЕ,
блика Извора, който поема
в Път, наречен Време,
и се втурват формите да се променят –
… одухотворени…
… оживени…
от това, че πάντɑ ρ֜ει֮
и че всичко винаги,
избликнало,
κινει֘τɑι…
……………………………………
18.12.24. Анета Иванова-РадкоСтоѣнчова
Белут, Босилеградско –
Западните покрайнини на България
в Р. Сърбия
Гласпресс