В Кюстендил на 17 октомври се състоя кръгла маса на тема „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“. Тя бе част от едноименния проект за научни изследвания на българските общности на Балканите от миналото до наши дни, с акцент върху съвременните проблеми и перспективи. В исторически план българите извън границите често са подлагани, и все още се подлагат, на дискриминация и то особено когато България не е била в състояние да защити техните малцинствени права.
Кръглата маса се проведе под патронажа на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова. Проектът се финансира от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието и науките, а изследователския екип обединява кадри от Университетския научно-изследователски център за българите в чужбина към Университета за библиотекознание и информационни технологии.
Резултатите от изследването трябва да бъдат оформени в конкретни препоръки и предложения за изработване на държавна стратегия по отношение на българските общности, които да бъдат използвани от Министерството на външните работи, Изпълнителната агенция за българите в чужбина към Министъра на външните работи, Министерството на образованието, Министерството на социалната политика, Министерството на културата, Министерство на труда и социалната политика и Министерството на туризма.
Присъстваха представители от седем държави, където има български общности на Балканите. В ограниченото време бяха маркирани основните проблеми на българските общности на Балканите. В дискусията си пролича, че проблемите с идентичността и оцеляването на българските общности зад граница са значително по-големи в държавите които са по-далеч от Европейския съюз и обратно – положението на българските общности е значително по-добро в страните от Европейския съюз.
В първата група най-трудно е положението на българските общности в Северна Македония и Република Сърбия. Там българите все още са обект на порицание, преследване и насилие в името на отживели национални идеологии за овладяване на чужди територии и асимилиране на чужди народи и малцинства.
Положението на българските общности в Албания и Косово се движи по възходяща линия – признаване, утвърждаване, вътрешни реформи и бавно следва логиката на преговорния процес за членство в ЕС.
В ситуация когато приемащата и държавата майка споделят еднакви демократични принципи и ценности за правата на човека и правата на малцинствата, решаването на проблемите с опазването на идентичността и оцеляването е въпрос на култура и цивилизован диалог, но и на взаимно уважение и разбирателство между държавите.
Българското малцинство в Румъния бе представено от депутат в Камарата на депутатите в Румънския парламент г-н Георги Наков. Според него, „Румъния разполага с най-модерния етнически модел в цяла Европа. Още през 1918 г. учредителите на румънския парламент са гарантирали правата на етническите малцинства. Там малцинствата са 20, а парламентарната група на малцинствата се състои от представители на 18 етноса – унгарците имат отделно представителство, защото са повече. А чехите и словаците имат един общ депутат. Народните представители се делегират не от политически партии, а от неправителствени организации. Правата на българите се защитават от Съюза на банатските българи. Тази година от държавният бюджет са финансирали съюза на българите с приблизително 2 милиона евро. Средства които ще се изразходват през годината за дейности необходими за запазване на националната идентичност на българите в Румъния. В миналото, българите в Румъния са били много повече – според някои изследователи около половин милион. Днес са останали малко над 7 000. Но тези, които са останали са решили да си останат българи, днес имат свой депутат в Румънския парламент избран от представители на български организации, свои български училища, свои организации, своят фолклор, език и религия.
Да си българин в Румъния вече не е стигма, а въпрос на престиж и уважение. Връзките с българските държавни институции са редовни.
Звучеше приказно на фона на разбитите и опожарени български клубове в Северна Македония, пребитите българи, обезбългаряването и обезлюдването на българските райони в Сърбия, проблемите с изучаването на български език, конфискуване на паметни плочи, съдебно преследване на лидери на български организации, обискиране на културни центрове и конфискуване на книги, на унищожаване и фалшифициране на българското културно-историческо наследство и езика на омразата, който денонощно се лее в сръбските медии.
В споменатите две държави българите са оцелели на инат, въпреки че никой не ги иска като българи – в отворена и безмилостна борба.
В Румъния българската общност вече е достигнали нивото когато държавата ги стимулира да бъдат и да си останат българи, защото това утвърждава европейския образ на държавата и е полезно не само за малцинствата, но и за мнозинството.
Иван Николов
Издвој новости на српском
