Книгата „Минимум човещина“ на доц. д-р Ангел Джонев разказва за Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи

Книгата „Минимум човещина“ на доц. д-р Ангел Джонев, която разказва за Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи, беше представена днес в къщата-музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил.

Книгата излиза по повод 80-годишнината от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи и в нея са описани събитията от март 1943 година – завръзката, антиеврейската политика, появата на еврейския въпрос в България, както и неговата кулминация – събития със знаково значение за местната, за националната, дори и за световната история. „Кюстендил е едно от малкото места в глобален мащаб, както и в пределите на Царство България, където се провежда гражданска акция“, разказа за БТА доц. д-р Джонев.

„Трима кюстендилски граждани – Иван Момчилов, Асен Суичмезов и Владимир Куртев, заедно с народния представител Петър Михалев, инициират една акция в столицата на 9 март 1943 г., оглавена от подпредседателя на 25-ото обикновено Народно събрание Димитър Пешев, с цел първоначално да се спасят кюстендилските евреи от възможната депортация, която се подготвя по това време. Впоследствие прелива в акция за спасяването на евреите от довоенните предели на Царство България“, разказа авторът.

В резултат на акцията хиляди души са спасени в драматичните дни, около 8 – 9 март 1943 г. С тези първи стъпки започват и последващите действия на подпредседателя на парламента Димитър Пешев, който пише специално изложение до премиера Богдан Филов, вследствие на което изпълнителната власт прави крачка назад пред законодателната. Българските евреи остават по местата си, като не е допуснато фатално разрешаване на еврейския въпрос.

Книгата на доц. д-р Джонев е придружена с илюстрации и голяма група документи, част от които се публикуват за първи път. В тях се доказват Кюстендилската акция, участието на кюстендилците в нея, развитието на въпроса и съдбата на петимата кюстендилци –  Димитър Пешев, Петър Михалев, Асен Сучмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, която не е никак благоприятна към тях.

„Почти всички преживяват „мероприятията“ на Народната власт след 9 септември 1944 година, всички са поставени в забвение, за да получат признание едва след смъртта си“, коментира авторът.

Книгата е плод на творчески дирения в дълъг период от време, но целта е била да се събере, всичко, постижимо към настоящия документ като документи, които да доказват категорично кюстендилския принос. „В изследването си предпочетох автентичните документи като водещи, като считам, че те са много по-безпристрастни от спомените на участниците в събитията тогава. Спомените не са подценени, но те се използват предимно като допълнителни доказателства“, разказа още историкът.

Новите документи, които са включени в книгата са от архива на комисията, която контролира досиетата на бившата Държавна сигурност и на разузнавателното управление на държавното управление на Българската народна армия, както и от бившия архив на МВР, значителна част от които са под контрола на държавния централен архив.

„Случилото се тогава в Кюстендил е значимо събитие в местната история. Може да се каже, че Кюстендил два пъти е бил на световната карта през 20 век. Първият път е, когато в Кюстендил е Главната квартира на действащата армия, през Първата световна война, когато Кюстендил е военна столица на България, а вторият път – с Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи“, посочи доц. д-р Джонев.

В книгата му се открояват и редица по-малко познати личности. Сред тях са приносът на кмета д-р Георги Ефремов, на околийския управител – Любен Милтенов, на редица народни представители от региона – д-р Божко Ковачевски, дупничаните Димитър Икономов и Сотир Янев, на Иван Петров и Цвятко Петков – народни представители от Тетевен и от София.

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.