В помещенията на КИЦ „Босилеград“ на 7 декември се проведе заключителния семинар по проекта „Противодействе срещу езика на омразата“.
На събитието пристства и Генералният консул на Република България в Ниш Димитър Цанев, както и местни журналисти от Босилеград, Враня и Кюстендил, представител на ГК „Западни покрайнини“ Валентин Янев, историк доц. Анел Джонев, председателят на Българо-сръбския център от Враня Дарко Аначков. Модератори на двата панела бяха сътрудниците на БТА от Кюстендил и Босилеград Елица Иванова и Александър Димитров.
Главният редактор на Интернет Портал „ФАР” от Цариброд, Петър Виденов и председателят на Сдружение „Емблема“ Славиша Миланов изпратиха писмено експозе по темата, което беше прочетено по време на семинара. В наситената програма на семинара, генералният консул г-н Димитър Цанев приветства присъстващите, отбелязвайки важността и отговорноста на медиите за развитието на демокрацията и гражданското общество. Председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов изнесе основните доклади за противодействие срещу езика на омразата, разпознаване на фалшивите новини и противодейсттвие срещу пропагандните дезинформации, които след това подробно бяха дискутирани от присъстващите участници. В коментарите се казаха много ценни неща за културната и медийна среда в която живеят българите в Сърбия, като не липсваха и коментари за цялостното положение на българското малцинство в Сърбия. По време на дискусията бе подчертано, че ролята на медиите в съвременния свят нараства все повече, като обществен контрол на властта, форум за социално взаимодействие и комуникация между хората. Заради тази важна и отговорна обществена функция, лицата олицетворяващи държавната власт чрез разни видове злоупотреби се опитват да овладеят и подчинят медиите и от средство за демократичен контрол на властта, ги превръщат в средство за манипулация на гражданите.
„Влиянието и силата на медиите, особено на социалните мрежи, могат да послужат за информиране и обучение, да стимулират емпатията и глобалния активизъм, свързан с правата на човека, опазване на околната среда, развитието на демокрацията и пр., но могат също да предизвикат и риск от насаждане на омраза, стереотипи и дезинформация“, каза Николов и продължи с анализ на пропагандните внушения през последните десетилетия, които изопачават българската история, произвеждат антибългарски настроения и даже подменят националната идентичност на българите в района с разни „сърбо-шопско-торлашки“ теории. „Престъпния образ на българина, който се изграждаше в публичното пространство, вече проникна и в учебните програми и се налага като част от новосъздаващата се сръбска национална идентичност. В такава училищна среда, учениците няма как да се идентифицират като българи“, добави Николов. В продължение на дискусията, бяха цитирани десетки статии и книги като примери за език на омраза.
Във втората част стана дума за изясняване на понятията „фалшиви новини“, „пропаганда“, „дезинформация“ и пр. и тяхното бързо разпространяване чрез социалните мрежи, възприятието и разпознаването им от потребителите в съвременното информационно пространство, манипулиране на текстове и снимки, злоупотреби с реклами, он-лайн търговия, агенции за запознанства и пр. Специализираните компютърни програми доста добре разпознават фалшивите текстове и снмки, но последната дума винаги остава на човека който ги използва. Борбата с дезинформацията и манипулирането на информация е един от най-неотложните въпроси за Европейския съюз и неговите държави членки, бе казано в заключението.
Този важен медиен форум в Босилеград се проведе благодарение на подкрепата от страна на Министерството на външните работи на Р. България, по Програмата за подпомагане на българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина за 2024 г.
Гласпресс
Издвој новости на српском
