Почтените хора трудно понасят несправедливостите. Това е логично, защото голяма част от тези хора очакват да получават от обществото и от близките си това, което самите те дават. Когато си всеотдаен и даваш подкрепа, време, усилия – след време, когато имаш нужда, очакваш и ти да ги получиш. В живота обаче не е така. Хората сме неблагодарни и в повечето случаи забравяме тези, които са ни правили добрини, а ако пък ги помним, подсъзнателно се настройваме негативно към тях, защото знаем, че сме им длъжници.
Властниците пък, ако нямат вътрешния морален коректив, си мислят, че ще бъдат вечно безнаказани. Че всичко на този свят вечно ще се случва според тяхната воля. Такова състояние наричат „властова височинна болест“ и въпреки, че не е медицинско състояние, то представлява проблем както за самите властници, така и за хората, които те ръководят. Изберат ги два-три пъти за кметове, за министри, за премиери, и вече си мислят, че светът се върти около тях. И често отмъщението е жестоко: „Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?“ (Лука 12:20)
Най-опасни обаче са са тези от тях, които имат очевидни дефицити (морални, интелектуални и др), но продължават да се държат надменно. И да работят умишлено срещу интересите на хората и единствено в свой собствен финансов интерес, вярвайки, че няма да ги „хванат“. Само че те се крият не от когото трябва. Защото „Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае“. (Лука 12:2). На светски съдия можеш да повлияеш с властнически натиск или с пари, но Бог не можеш да излъжеш.
А за нас остава през целия си живот да не се страхуваме от битките, от това да правим избор, от възможността да загубим нещо материално в името на спасението надушата. И винаги в трудни моменти трябва да помним думите от Светото писание, че „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“. (Матей 6:24) Просто трябва де си изберем едното от двете.
Стефан Иванов